241. ПИЯНИЦА СТАВА ХЕКИМИН

Том 2: Приказки и предания

Едно време в една столица имало един човек, който бил много пиянец, така щото с пиянството си изпил сички си имот и дошел до такова бедно положение, щото жена му просила, та хранила своите деца.

В тази столица царът бил болен от такава болест, щото никой не можал да го излекува, и колко екиме дохождали да го ликуват, се ги убивал, че не можли да го излекуват. Жената на пиянеца не знаяла вече, що да прави и се принудила да погуби мажа си и то по такъв начин: като знаяла, че царя убивал, колку екиме дохождали да го лекуват, та намислила да излезе по главните улици и да обяви своя маж за екимин, та дано го повика царя и него, та като не може да му помогне, а той да го убие, както другите екиме. И ето жената един ден излиза по улиците и викала: "Моя маж екимин, моя маж екимин", докато се чуло у царя, че имало в столицата един нов екимин и царя го повикал. Пияницата отишал. Царя го попитал: "Мож ли ма изликува?" Той казал: "Мога." Но пияницата знаял, че царя бил болен от мерак на една хубавица, която я е имал на кадро на стената си в стаята и щом поглеждал царя кадрото на хубавицата, разболевал се. Затова му казал: "Царю, я ща та излекувам, ама да изхвърлиш сичките кадра, които са в стаята ти и щом остане гола стаята, Вия ще оздравеете." Царя на минута заповедал да са изнесат сичките украшения из стаята и остал сам в голата стая. След една неделя царя оздравел. Наградил новия екимин с цели товари злато, като заповедал и да му направат сарае, и го признал вече за първ екимин в неговото царство и обявил по другите царства, че в неговото царство има главен екимин.

В същата столица заболела от глава жената на един от първите царски големци. Повикали екимина, а той, като не знаял, как да й помогне, отишел в болницата, та попитал слугите (помощници, фершели), кой е най-стар и най-учен помежду тех. Тия му посочиле един. Екимена му казал: "Яла с мене" - като му загговедал, че всичко ще държи в тайно и да ходи заман (винаги) с него, и колко спечелят, да делят братски. И така отишли при болната жена. Екимена накарал да прегледа жената и помощника му я прегледал и казал на екимена, че страда от глава и требва да пие такова и такова лекарство (илач). Екимено накарал помощника си да й донесе нужните илачи и помощника донесъл илачи и жената оздравела, така щото мажа и, царскиа големец, остал доста благодарен от екимена, че е излекувал жената му, без да помисли, че помощника я е излекувал. И така тоя екимин станал екимин над екимете.

Ето че на този цар се разболел, също от мерак за един пръстен, брат му, който бил също цар в друго царство. И като чул за пречутий екимен, пратил на брата си да му изпрати главния екимин да го излекува; инак щел да умре. И така, по заповед, екимина се отправил заедно с помощника си за в другото царство да лекува царя. Като стигнале в онова царство, представил се екимина пред царя. Царя му рекъл: "Я страдам от такава и такава болест. Искам да ме излекуваш, инак ще бъдеш убит!" Екимина, като не знаял, как да му помогне, рекал на царя: "Ща та излекувам, ама да ми дадеш мувлет 40 дена и да цаниш 40 слуги, и секи слуга сека вечер да ми донаса по едно печено агне и вино от три години. Когато донесе четиридесетия слуга агнето, ако не оздравееш, тогава ме уби." (С това екимена искал да посветува 40 дена при царя, че после макар че ще го убиет). Царя, като имал готови слуги 40 души, заповедал им да извършат исканията на екимина. И слугите почнале да печат агънцата и да ги носат секи един слуга по едно агне на ден. (Старите слуги биле 40 души). И първи слуга като занел агнето, екимина искал да каже на помощника си: "Останаха 39 още". (С това екимина рекал на помощника, че още 39 дена ще бъдат живи, а после ще мрът). Но слугата, като шубелия, че съ биле тийе откраднале пръстена, от който пръстен страдал царя, та се сепнал и рекал в себе си: "Макя, дали ма позна екимина, че пръстена е у нас, та ми рече, че остаят още 39 души да упознава още - другарите ми?" И отишал, че известил на другарите си. Другите сички слуги един по един са изредиле и екимина се си думал по един ексикь. И кога на читрийсетия ден донесал главатара на слугите агнето, екимина рекъл на помощника си: "Е, свърши се вече!" Слугата, като шубелия, че пръстена бил у него, уплашил се и рекъл: "Ето, пръстена е у назе, че ниа го откраднахме. Но ща Ви самола да нине изказвате!" Екимена казал: "А бе, я зная, че е у вазе, ами ви гледах сехира да вида, какво ще правите. Но не бойте са." Екимина се зарадвал и рекал на помощника си: "Не бой се, още нема да се мре!" И зел пръстена, та го вързова на шията на миника царев, под косата, без да се види, който се ходил с екимина, докато той седел тамо. Отива при царя и му казва: "Царю, я изнамерих, от що си болен. Вия сте болни от мерак на един пръстен, който сте изгубиле. Но тоя пръстен го е глътнал миника Ви. Затова да убия миника, да извада пръстена и щом видите пръстена, ще оздравеете." Царя му казал: "На мене са повече свиди за миника, отколкото за пръстена. Затова не може да се убие, а ако мож с изкуство го извади". - "Хубаво, - казал екимена - само ще ми дадете изин да пронижа един заден крак на миника, отдето ща извада пръстена." И царя му дал изин за това. Екимина зема миника, отива настрана, уж му чел, магии му правил, прорезал крака на миника, отвързал пръстена от шията му и отишал при царя: "Ето, царю, пръстена, извадих го от задния крак на миника." И царя, щом видел пръстеня, оздравел. Царя, зарадван от това, не знаял вече с какво повече да го награди екимина. Заповедал да избият сичките други магесници и екиме.

Не щеш ли си, кога дошло ред до един магесник да го убиват, отишал при царя и рекал: "Царю, я ща са призная за по-долен и нека бида обит, но позволете на новия екимен да излезем на високата кула и я да остава на пакя доле един чувал вързан с едно нещо вътре, и ако познае отгоре, какво е в чувала, тогава ме убите." Царя позволил това. Екимете отишле на високата кула. Магесника зел един човал, турил в него една лисица, вързал на човала устата и го оставил на пакя, и се качил и той на кулата. Сега екимина, като не знаял, какво е в човала, огрижал са много, че ще вече да мре. Той се разхождал и рекал на помощника си: "Е, много би добре до сега много; ами що щеше лисица на пазар?" И щом издумал това, сичките хора, що били там на сихир, се изсмеяле и изплескале с раце, че е познал, че е било в човала лесица. (Той не е познал, а случайно така си рекал, що щеше лисица на пазар. Но тиа мислиле, че е познал. Затова изплескале така, щото и в това екимина спечелил). Царя още повече го наградил и заповедал вече да го изпратат със чест и с войска дори до другото царство.

Сега екимина вече тръгнал за в родний си град и мислил, че за напреж не знае вече, как да лаже, та се пресетил да учи жена си да направат пак некоя шмекерия като първната. Той отишал си дома. Царя го срещнал с войска и повече го признал за първ екимин. Той повиква свойта жена при себе си и й казал така: "Жено, я лагах и така и така, ама лажите са вече свършиха. Ами я ща да ида да прата помощника си из града и ще се върна в толко и толко часа. А па ти да запалиш сарайо, па да ревеш и да викаш: "Тичайте, изгореха ни екимете! Тичайте, изгореха ни екимете!" И така той отишал из града, а таа запалила кащата си. Скубала си косата и викала: "Олеле, изгореха ни екимете!" Ето че и екимина иде. И той викал: "Олеле, изгореха ни екимете!"

Царя чул това и рекал на екимина: "Не грижай са. Тебе вече не треба да си екимин: ти нали излекува мене. На ти други сараи, па се не бой".

И така първия пияница станал първ екимин.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.