24. ТРИТЕ ДЕВОЙКИ ТРУДНИ И ЦАРОТ

Том 2: Приказки и предания

Едно време еден цар сакаешчем да разберит дали имат во столнината му умен чоек, намислил да сторит една итрос: - Повикал старците и големците грацки и им наръчал да му донесеет три девойки трудни, и 'и заплашил ако до три дни не изполнеет царската му поеля, да им земит глайте.

Старците и големците смаяни от чудноатата царска поеля и уплашени от лошото негоо заплашвенье со смърт, си ошле свекой дома замислени, загрижени и попарени, како во три дни да изполнеет таквата царска поеля? - Къй да найдеет три девойки трудни? Тоа, шчо немойт да бидит никога или, ако не ке им се земеет глаите й, от грижа не можеле ни леб да ядеет нито им се прогоорвело, а само си малчеле и си се мислеле.

Еден от ними имал три кери, неомъжени ушче, - девойки. Ко го виделе татка си така загрижен и многу замислен, керки му го опитвеле: "Тате, шчо олку ове дни си замислен и загрижен? Да не не посака некой, та немаш со шчо да не мъжиш?" Така му велеле първите две, по-големите. А най-малата многу му се тоарила да йе кажит, шчо мъка и шчо грижаа имат. Той йе отгоорвел:

"Остай ме, керко; не гибай ме; яз како по-пръв во градов си имам многу грижи и гайлина!" - "Не, повторила и потретила девойката, сакам да ми кажиш, шчо мъка имаш, та толку шчо си се замислил и угайлил. Бельки ке можам нешчо да ти поможам на грижата?"

Най-седне от многуто опитвенье и тоарвенье керкино си, старецот татко се прекайлил, си наведил глаата, та йе разказал керке си, како царот им сакал три девойки трудни и како, ако до три дни не изполнеет царската поеля, старците грацки ке си загубеле глаите. Тога девойката му извикала таткое си: "Хъ! кутри татко! За тоа те фатило гайле? За тоа толку си се замислил? Кутрий татко, немай страх, - яз ке ти найдам чарето; - Ево, ние сме ти три девойки; ние однафул (присторено) ке се сториме трудни и ке одиме, та ке му излезиме пред царот!"

Уплашенийот старец, како чул тоа от керка си, подошол си малу нешчо на себе си, ама пак вера го не фашчало, и никако не му теквело, како негоите шчерки, девойки ке се покажеле прет царот како трудни, кога навистина не биле такви? Той не знаел, ни му теквело каква итрос ке сторела шчерка му, най-малата, за да го откинит от погубвенье и него и друдзите старци во градот. А пак неможеешчем шчо друго да сторит, сакал-нейкел, повервал на шчеркиното си таксаанье и чекал да видит крайот на нейзинийот крой. По нейзина ука, сите три сетри се облекле и се извързале околу полойната со многу рутишча, за да се гледеет како навистина оту биле трудни. Двете му по-големи шчерки не знаели шчо кроела най-малата им сестра, а саде я послушвеле и чинеле како шчо ке им речела тая.

От како арно-арно се намириле како трудни, сите три сестри заедно со татка си, ошле при царот и излегле пред него. Царот го опитал татка им: "Даль ове се трите трудни девойки, шчо ви поеляф да ми донесите?" Атой отгоорил: "Тие се, честити цару!"

За да разберит дали навистина девойките биле трудни или престорено, царот 'и опитал една по-друга шчо им се ядело. И, първо я опитал най-големата: "Шчо ти се яйт тебе, девойко?" рекол царот. "Кисело", отгоорила тая. "Донесите йе кисело, поелял царот. Потем нея, я опитал постредната: "Ами тебе шчо ги се яйт?" "Благо" - рекла тая. "Донесите йе овойзе благо", поелял царот. Най-седне дошол редот и на най-малата: "А тебе шчо ти се ядит, най-мала девойко?" - я опитал царот.

Най-малата девойка шчо сама тая беше скроала како да се отгоорит на царот и сама тая си знаела, без никаков страх и без да се уплашит, му рекла слободно и со мъжки глас (тон): "Шчо ми се яйт мене, честити цару, ти немаш!" - "Како яз, цар, сум немал шчо ти се ядело тебе?" извикал царот. "Така, честити цару, шчо ми се яйт мене, ти немаш, " повторила девойката! - "Е, кажи ми да чуйъм, повторил царот, шчо йе тоа, шчо ти се ядело тебе, а яз сум немал?"

Тога девойката му рекла на царот: "Мене, честити цару, ми се яйт риба от нива и шчурец от море!" Царот, смаян от чудноатийот ихчаф на престоренотрудната девойка, и на ушче по-чудноотото нейзино и слободно пред него сборвене извикал: "Уух, девойко! Къй се наошжджало риба от нива и шчурец от море?" А девойката повторила: "Виде ли, честити цару, како немаш тоа, шчо ми се яйт мене?" А царот повтур йе велит: "Къде се чуло и видело да имат риба во нива и шчурец во море?" Итрата девойка тоа и чекала да чуят от цареата уста, та ушче по-силно и со по без страх му рекла: "Ами къй се чуло пак и видело, честити цару, да се найдеет девойки трудни?"

Царот тога благодарен от итрите девойкини отгоори, я пофалил за умшчината нейзина, я дарвал и неа и сестрите и татка йе и 'и изпратил со голема чес.

Забележка: "В Охрид ясно и определено различават значението на реч девойка от значението на р. мома; мома в Охрид значи: официално неомъжена, без обаче да се определява дали тая познала е мъж или не; а девойка определено значи оная мома, която никак мъж не е още познала - дева. Во други градове отдават и обете значения на едната или другата от споменатите две речи. В Прилеп казват девойка както за едната, така и за другата, когато в Кукуш същето неразличено значение се дава на р. мома; у последний град реч девойка или дивойка се слуша само во песните, а не и у обикновенний жив говор."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.