238. ГРЕШНАТА ЖЕНА

Том 2: Приказки и предания

Имаше една многу грешница жена - никому нищо не давала. Имала едно дете бозанче; оно умрело. Като умрело детето, било в рай и пело. И после умрела и макя му и отишла в тъмата. Детето се затрило от райо и отишло на вратата на пеколите и плакало. Като мина господ из райо и пита ангелите: "Къде е тоз славей, дек толку хубаво пееше?" Един ангел от серафимите му казал: "Той отиде в тъмата, че умре макя му, па е грешна; и оно плаче да я виде." Господ им каза: "Нема ли нещо да е дала на сиромах, да се фане за него, та да я изкараме?" Ангело рече: "Не знам, да я питаме." Отиде ангело, я извика от тъмата, та ? попита: "Не си ли дарувала просяк?" - "Не съм." - "Не си ли поодила болни?" - "Не съм." - "Не си ли превързала рани?" - "Не съм. Хъа, едно кално луково перо дала съм на един просяк."

- Фани се за луковото перо да излезеш из тъмата - рекъл ангело.

Пойде грешната по луковото перо да излезе из пеколо. Фана се друга грешна за неа да излезе и она. "Недей се лови за мене, ма! Ти да си дала луково перо, та да излезеш из пеколо!" - Прекъсна се луковото перо, та излезе другата грешница, а тая, префалената с луковото перо, остана си в тъмата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.