|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
237. БОЖЯТА ПРОМИСАЛ Имаше една бедна жена и мъжо й. Тие беха многу сиромаси. Мъжо й одеше на планината, та носеше дърва, а жената одеше, та просеше и ранеа седъм деца. Мъжо й от сиромашлък умре. Остана жената болна и децата въшки ще да ги изедът. Мина бог, та ги виде, като се мъчат седъмте деца и жената, та прати Арангела и му рече: "Оди, Арангеле, та спаси тая душа!" Ангело, като отиде да земе душата на жената, като видеа децата, изпищеа: "Арангеле, ти ни зе баща ни, дек ни носеше дърва да ни грее; идеш сега да ни земеш и макя ни, дек ни рани!" И он се сожали и отмина. Замина бог, та виде бедната, че се мъчеше и го попита: "Ангеле, оти не спаси онаа бедна душа?" А он каза: "Като прийдох, като изпищеа децата, се сожалих, та не зех душата на жената." Бог му каза: "Иди, в морето има един бел голем камик, та го раздвой и виж що ще излезе!" И ангело отиде и раздвои камико и виде, че излезе един голем чърв. Тогава му каза господ: "Кой рани чърво във камико?" Ангело му каза: "Ти, господи." - "Затова иди, та спаси бедната душа!" И ангело зе душата на бедната жена. Тогава децата ги зеа у най-богатите къщи и ги изгледаа.
Враца.
============================= Други публикации: |