229. ОВЧАР И ЗМИЯ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало един овчар, пасал си бравету на едно место. Една змия горела во един бук. Змията, като го видела, му се примолила да я отнеме от огана: "Много ти се молям, отнема ма, та ще те научам секакъв езикь." Овчарът се боял, а тя му рекла: "Не бой се. Ти мене ме отнеми, па давидиш аз тебе колко езика ще те научам." Овчарът свалил йъ. Тогава змията му рекла: "Дай ми сега, юначе, кавалът да ти духнам в устата, да са научиш секакъв езикь." И той подал кавала и като го нахлапал, му духнала змията и се научил секакъв езикь. Куга блеели овцете, се сешчал, и от сичките животини се сешчал за какво и да било; кучето или котето познавал, за какво куга майакало.

Оня човек после станал богат и се оженил. След една-две години му се родилу дете мъжко, а през летуту кордисал мандра. Жената му била тежка и во една неделя станали да идат на мандрата. Направил конте, турил калтаците, яхнали и двамата на конте. После вървели до едно место, постанала кобилата. Чорбаджията рекъл: "На скоро карайте!" Кобилата изврещела: "Ти носиш две души, а аз носа пет души" (защото кобилата била: тежка и жената била тежка, и на скуто й друго дете). И така, като отишли на мандрата, кучитата се зарадвали, оти дошел чорбаджията; после и тия седнали. Рекли на овчарите да фатат едно ягне, но която овца не била се обягнила за девет години. Като фатили ягнето, зело да блее, че ще го заколят. Майка му зела да къльне, да не му йе за добро, да не прикопса, и незнам що други работи да му станат. Сайбията, като йе чул, рекъл: "Оставете това ягне, фатете друго!" Тия оставиле това ягне и фатили друго. Зело и то да блейе, а майка му рекла: "Ако, чедо, ако; майка ти друго ягне ще си роди." И ягнето го заклали и го изпекали на чеверме. Седне са кордисали, наяли са и напили са, пак станали, отишли си у дома. Жената зела да го пита да й каже, откъде се йе научил. А змията беше му рекла: "Който те пита, да не казуваш, зер ще да умреш на тоа час." Той не изказовал. После жената му като го била запитала, той й казал: "Аз ще ти кажам, (ама) ти иди да замесиш хлеб, защото аз ще ти кажам и ще да умрам." Тя отишла да меси леб. Кучето на скалата викало, петелът му се присмивал, викнал: "Аз имам 77 жени, па серцето си не изказувам." Он йе чул петелът, че така приказва, станал одеднъж, та утрепал жената си: "На, да ти кажа аз на тебе, как бива изпитуванье!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.