228. ВАМПИРКАТА БАБА

Том 2: Приказки и предания

Имало един заман една баба. Тая била вампирка и всекой вечер одила да яде люде. Един рекъл: "Ако ме изеде, от нея да ме бъркате!" Човекът отишел, а бабта го пречекала и кога се стемнило, бабата го нагостила и му рекла: "Легни си ти, аз да си починам." Той седел в постелята да я гледа, дека ки оде. Истом той заспал, тая зела да си облечва кървавите руби и отворила мангалото (нещо како врата в зидът) и отишла да яде люде. От как се наяла, пак си дошла и човекъть тоги си сиднал, а тая му сварила каве и го наручала. Той максус си оставил чабукът на оджакът и си чинал да си оде. Човекът йе рекъл на бабата: "Оди, бабо, да ми донесиш чабукът!" Тая отишла и му донсела чабукът. Човекът йе рекъл (като си подавал едната ръка, уж да го земе чабукът) и огламникът ин го поминал на шията. Още не я удавил, тая му рекла: "Да те знаях, оти си такав, ки те изедех!" И я удавил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.