227. СИРАЧЕТО ДЕТЕ И ЖИВОТНИТЕ

Том 2: Приказки и предания

Имало един заман едно дете. То немало майка и рекло на селяните: "Азка кь' одам да си бъркам късмет." Одило, одило, видело една мравка, един арслан и един орел, където се карат за една мърша. Мравката рекла: "Аз, и да съм по-малка, па по-веке съм от вас, по-умна." Тоги мравката рекла: "Айде, бре юначе, ела да разделиш тая мърша." Тоги зел детто, извадил ножът и га разделил на три комата. Мравката рекла: "Като ни направи тоа човек едно добро, треба и ние да му направиме." Мравката рекла: "Да му плюниме тримата в устата и да може да се чинова и мравка, и арслан, и орел." И му плюнали. Тоги детто си отишло.

Одило, одило и видело един дедо на един сух рид, шо пасел овци. Детто рекло: "Добро вечер, дедо." Дедото рекъл: "Дал? ти бог добро, юначе. Къде одиш?" Детто отговорило: "Късмет си бъркам, дедо." Деото отговорил: "Ех, ка немаш майка, я ела на мене едно чедо." Детто рекло: "Ке дойда." И деото му рекал: "На тия овци да ги пасиш, ама да не ги караш в тая планина, от има една голема мечка." Тоги детто ги отнесел в големата планина. Овците ядели, ядели и немало место, дека да га кладат млекото.

Деото имал една мома и рекал: "Оди по него да видиш, дека ги пасе овците!" Момата отишла по него и го видела в Карадере; и като видела, как се бият с мечката, мечката рекла: "Ее, сега да има един селянин да ми донесе една топла пита, тога ки ти изпиям кръвта!" Детто рекло: "Ее, сега да има некой да ми донесе един бърдак стодена вода, ти бих извадил дробът!" И тоги момата отишла о дома и кажала на татко ин и на майка ин. Татко йе рекъл: "Оди утре по него, ко ки фатат да се борат, да му дайш бърдак вода!" Момата зела вода и отишла на застрата по него. Като зели да се борат, се борили, се борили, мечката се уморила и рекла: "Ее, юначе, да има некой селянин да ми даде една топла пита, кръвта ти бих изпила!" Детто рекло: "Ее, да има некой да ми даде един бърдак вода студена, дробът бих ти извадил!" Тоги момата рекла: "На, бате!" Той се напил и ин извадил дробът.

Под дробът нашел един кафез; в кафезът имало един гълъб; под гълъбът имало едно яйце.

Като се пречуло, оти Карадере го утепали, се пречул тоя юнак и царът го земал, а деото зел да вика: "То йе мойе дете!" Царът му дал на деото един чифлик, колкото да живейе, а детто го земал и г' отнесел на столът. Тоги царът му рекъл да г' ожени и му дал малката щерка. Тоги сакал некой друг цар да праве бой с него. Тоги царът му рекъл: "Колку души сакаш да идът с тебе на бой?" А той рекъл: "Дай ми три души, да съ като мене." Царът му дал три души и тиа отишли на бой. Тоги той се чинал арслан и зел на боят да ги даве за шийътъ и сичките ги изтепал. От них никой се неотепал, а па се върнали от бойът. Като идали на ваке, дошли до една чешма, шчо гълтала люде. Жена му, като отишла да виде дали съ го отепале, тоги той дошел до тая чешма и рекъл: "Ми се пийе вода ного." Жена му му рекла: "Ки те изпийе тая чешма." Той рекъл: "Нека ме изпийе." Легнал да се напийе и чешмата го изпила. Тоги жена му рекла: "Пушчи го, ки ти дадам една златна ябулка!" Ин га дадела и мъжът излезъл. Тоги неа га гълтнала. Той рекъл: "Мене ме изпи, неа га отпушчи!" И него го гълтнала. Жента му рекла: "Пушчи го него, гълтни ме мене!" Чешмата го пушчила и га гълтнала жента. И мъжо ин си отишел.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.