216. ОВЧАР, ЗМИА И ЛИСИЦА ИЛИ "ПРАВИ ДОБРО, НАЙДИ ЗЛО"

Том 2: Приказки и предания

Адин увчар пасееки си овцето, гледе на едно место огин горе и утишел да виде, що е това. Куга отишел, гледе в огинут адна змиа горе и писке, колку що може. На овчарут му паднало грех за змиата, та пущил стапут да га изкаре. Змиата по стапут на овчарут се куртулисуве от огинут и се навиве на шиата на овчарут и му веле: "Ти ме куртулиса от огинут, а сега ез ки те изедум, защо сега такъв е светут - чини арно, найди зло."

Овчарут й се молил, но напразно. Най-седне овчарут й рекал: "Нека питаме труица души и ако речат да ме изедеш, тугай ме изеди." Змиата кандисала. Одили, одили и стретели адин стар койнь. Овчарут му разкажал, как било и що било. Койнют му отгуворил: "Е, сино, немаш файда, ки те изеде, защо времето сега е такво: чини арно, найди зло. И ез, куга бих млад, работих на людето, колку що можех, ама куга остарех, ме напъдиха и сега гладен ки умрам."

От тамка па кинисали да одат да питат друг. Вървели, вървели и стретели адин стар вол. Овчарут и на волут му разкажуве, как било и що било, но и волут му рекъл: "Немаш файда, ки те изеде, защо дунята сега е таква: чини арно, найди зло. И ез, куга бих млад, работих на людето, колку що можех и со моята работа се храниха, но сига, като устарех, ме напъдиха и гладен ки умрам."

От тамка па кинисали да одат да питут йо ще адин. Вървели, вървели и стретели адна лисица. Овчарут разкажуве и на лисицата, как било и що било. Тугай лисицата рекла на змиата: "Свали се долу и ки ви кажум, кой има право." Змиата се излъжала, та се свалила. Лисицата рекла на овчарут: "Удри бе, що стоиш?" И овчарут удрил, та га утепал.

Тугай овчарут га попитал на лисицата: "Що бакшиш ни и сакаш да ти дадум?" А лисицата отгуворила: "Да ми дунесеш неколко кукошки."

Овчарут утишел си ув селото да й дунесе кукошки. Вечерут фанал три-четири кукошки и ги вързуве в една зрекя. Жната му, кату ги видела, го питала, защо му се тие кукошки, а тоа й кажуве.

Она ношта стануве, отвързуве куколките, та на место них, туруве две пцета и ги вързуве ув врекята. Утринта он стануве, та утиве на гората да отнесе на лисицата куколките, и зел да вике: "Излез, кума лесо, ти дунесех куколките." Лисицата, като чула, излезела и овчарут туруве от врекята кукошките, а излезели двете кучета, га фанали на лисицата и га разскапати. Лисицата фного се молила на овчарут да не га утепе, но овчарут, без да намисле, оти она го куртулисала, га утепат и от кожата й си направил адин хубав кожух. Ето как: - Чни арно, найди зло!

Забележка: "Настоящата приказка други а приказват поинако, но аз, без да я повтарям, излагам я както съм я чул от приказвача."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.