214. ЦАР И УМЕН ЧОВЕК

Том 2: Приказки и предания

Адно време имало адин цар. Адин ден седееки си дома, си речел на умо: "Айде да видум ув моята царшчина дали има некуй човек, що да го питам, да ми каже?" И така стануве да шета по царстото си. Отиве ув адин град, ги сбируве на сичките чорбаджии и им веле: "Лош ли сум или арен сум?" Тиа му рекли: "Арен." А па царут тиа, що ки му рекли: "Арен" -, ги заколювал; ако рекли: "Лош" - па ги заколювал. И така фногу градове шетал и се така се колел. Най-напокон иде во адно место, дека имало адин умен човек. Ги сбируве на сичките чорбаджии и им веле: "Що ки ви питам, ки ми кажете ли?" А па тиа, людето, си чиниле сбор от по-пишин: кога ки дойде царут, да му го пратат тоа умнио човек. Они му рекли: "Ниа имаме адин селски кмет, он ки ти каже." - "Е, арно, - рекъл царут, - утре нека дойде на толко саати да ми каже!" Стануват, си утиват.

На утрото утиват селянето заедно сос кмето. Царут му веле: "Ти ли си кмето?" - "Езе сум" - рекъл той. "Е, арен ли сум или лош?" - питал царут. А тоо му веле: "Ни арен си, ни лош си: ти, кога ки дойдеш, ако си лош, ниа ако сме арни, и ти арен ки се чиниш; а па, ниа ако сме лоши, ти ако си арен, и ти лош ки се чиниш." И така царут, ка чул, си утиве назад.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.