212. ОВЧАРКАТА ЦАРИЦА ИЛИ "МНОЗИНА ФИЛОСОФИ ПАСЪТ ГОВЕДА"

Том 2: Приказки и предания

Адно време адин цар дадел една заповед: "Кой човек ки заколе каменут и кърв да путече, него ке го чинам първ ув царстото ми."

От секъде се брали юнаци и никуй не можел да заколе каменут, а само са чудили, как може да се заколе камин? Във адно село имало една фного юнак мома и она си пасила овцето. Кату чула за това нещо, отишла при царут приоблечена ув мъжки руби и му рекла: "Царо, ез заколювам каминут". На секъде се разчуло, оти адин чувек се наел да заколе каминут и безброй люде са сбрали да гледат, как ки го заколе.

Кога дошел денут да заколе момата каминут, царут сос сичките големци излезел вонка от градут на едно утворено место и тамка пред сичките момата требувало да го заколе. Момата (овчарката) изкарала ножут да го заколе каминут, се обърнала къде царут и рекла: "Царю, нели сакиш ез да го заколюм каминут? То дай му ти пешин душа, а ако го не заколюм, земи ми моята глава!"

Царут се почудил на тоа отгувор и рекол: "Ти си най-умнийот ув моето царсто и тебе ки те чинум първ големец. А ако свършиш йоще това, що ки ти речум, ки те чинам кату син да ми бидеш." Момата рекла: "Кажи, царо, шчо ки кажеш и ако е за свършуванье, ке се мъчам да го свършам". Царут й рекъл: "Три дена седне от как ки си одиш на селото, да дойдеш пак тука. Ка ки дойдеш, емо да вееш (хем да вяхаш), емо да не вееш; емо да ми донесеш бакшиш, емо да ми не донесеш. Сичките, големо и малко, ки излеземе да те пречекиме, а ти да накараш людето, ем да те пречекат, ем да те не пречекат!"

Овчарката си утишла на селото и накарала селянето да й уловат три-четири живи зайци и два гълъба. Селянето й уловили.

На третиут ден, куга требувало да оде при царут, кладела заецето по адин ув врейкя и ги дадела на селянето да ги носат и им рекла: "Куга ки ви речум да ги пушчите, пущейте ги!" Земала сос себе двете гълъбчета, венала на една коза и кинисала да оде при царут, а пущила неколку мина да одат, да кажат на царут, оти иде.

Царут, кату чул оти иде, излезел вонка от градут да га причеке сус сичките гулемци и безброй граждане.

Куга дошла момата край царут, гледе безброй люде, излезели да га причекат. Кату наближила край нихка, накарала селянето да ги изпущат заецето пред людето. Они, кату видели заецето, са спущили да ги уловат.

Овчарката, кату веела на козата, ту одила пешак, сус козата мегю нодзето, ту подигала си нодзето и веела на козата.

Кату дошла до царут, изкарала от пазувата двете гълъбчета и ги подавала на царут. Той, щом като подпущил ръката си да ги земе гълъбчетата, она ги изпущила из ръцето си и гълъбчетата летнали и избегали.

Тугай овчарката рекла на царут: "Ето, царю, емо ме причекаха людето, емо не; емо веех, емо не; емо ти донесех бакшиш, емо не!" Царут й рекъл: "От динеска нататки ки те имам кату син!" А тя му шепнала на ухото и му рекла: "Не съм дете, а съм мома!" Царут немал жена, та си га зиме за жена.

И така увчарката, сос умот си, се чинила царица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.