207. ПИЯНИЦАТА ЖЕНА

Том 2: Приказки и предания

Една жена секоги, като си седела на пъкьната врата, поучувала ги своите дружки, комшиските жени и им веляла: "А мори додо, цело, ним да пийте топло вино, заре от топло вино кокалето болят".

А таа работа ето как била:

Жената секоги си пила вино, а фногу пъти и се опивала. Един ден, во зимно време, защо й било студено, дошло й на ум да го стопли виното, та се напила, колко й стигало и се опила толко, дури и заспала дълбок сон. Мъжо й не бил тука. Той си бил на работа.

Вечеро, кату си дошел и побъркал вечера, не найдел ни вечера, ниту камен, а на жената си га найдел заспана дълбоко. Дигал га да стане, да сготви вечера, а та ни мърднувала, ни се разбудувала. Тога то, ка га видел на такъв хал, разбрал, оти била пиена и га фанал сос едно дърво, и й дадел по плешчито, колкото си го искала, и пак га оставил да си спие. Та и така па не се разбудила, а си спала до утрото.

На утрото, от кату се наспала, разбудила се и нищо не знала, що станало со неа вчерашнийо ден. Не знала, оти мъжо й вечеро й скършил кокалето, а само га болели плешчито, та й се чинувало, оти от топлото вино га болели. Та за то на дружките си им веляла: "Ним да пийте топло вино, заре от топло вино кокале болят!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.