Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

206. ПРОСЯКОТ И СИРОМАХОТ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало един човек, бил сиромах. До него имало комшии, биле многу зенгини. Той сакал леб да ядът. Зенгинът не му давал. На сиромахът жената месила от пепел погача. Дойдел един просяк да проси. Отишел първен на зенгините, питал даль има место да леже. Тийе му казале: Нема за нас, не за тебе." После отишел при сиромасите и рекал даль има место да леже там. Тийе му казале: "Йима, ама нема леб." Той рекъл: "Ако нема." Тийе пак му рекле: "Нийе месихме от пепел погача, за да не врескат децата." Той рекал: "Извадейте я, не йе от пепел." Тийе йе извадиле и светела кат слънце.

Утрента просякот му казал на сиромахот: "Ти да одиш да си палаш късметот." Той рекъл: "Нема леб, що да ядат децата." Просякот му рекъл: "Земи от вай малце, после оста я на децата, тя ке му стигне." Той кинисал да си пала късметот. Комшията, като го видел, и той отишел со него. На зенгининот жента му му месила погача и търгнале да одат. Като вървели малку, зенгининот рекъл: "Ми се яде, побратиме." Тийе седнале да ядат. Зенгининот му го изядел лебот. Пак вървели, та сиромаот рекъл: "Ми се яде, побратиме." Зенгининот не му давал. Сиромахот казал: "Ее, ако не ми даваш, ке си отделя" - и си отделил. И зенгининот си върнал, а сиромахот вървел и стигнал до една гора. Видел на гората светело една колиба. Той отишел на колибата и видел там един кош и си пикнал на него. После дошел един вълк; по вълкот една лисица; по лисицата една мечка, и седнале. Лисицата рекла на вълкот: "Не ти се яде?" Вълкот казал: "Не ми се яде ич. Ва ден видех на овците един брав; мозокта лекуваше болните овци." Мечката казала на лисицата: "А на теб не ти се яде?" Тя казала: "И на мен не ми се яде. Вчера видех пуд една плоча полна пари." Вълкот на мечката йе попитал: "И на теб не ти се яде?" - "И на мен не ми се яде. И яз вчера видех под един трън полно беше пари".

Човекот, шчо бил в кошот, слушал, шчо приказале и утрента, като си отишле тие, той излезал от кошот и отишел при овчарот и го попитал: "Колко го даваш воо бравот?" Овчарот кажал: "Го давам една торба пари." Човекот отишел при плочата и я подигнал и напълнил една торба пари. Отишел, го зел бравот и му сечел главата, а мършата я фърлил.

Човекот чул, че от царот керката била слепа и нема, и отишел при царот и йискал, той да я лекува. Човеците царски (заптиите) не го оставале да влезе и царот казал: "Зашчо не га оставате той човек да влезе?" И той после влезел и я намажал на керката царска със мозокта на бравот и тя после фатила да сборува и прогледнала. Царот му казал: "Шчо сакаш сега?" Човекот казал: "Сакам тринайсет камили и тринайсет чифта вреки." Царот му дал дванайсет камили и дванайсет чифта вреки и една, товарена със пари. Човекот отишел и товарил парите, шчо биле под плочата и под трънот и си отишел. Зафатил да праве кукя и зенгининот рекал: "Зашчо зафати да правиш кукя? Ти немаш леб да ядеш, а не кукя да правиш!" Човекот казал: "Язка имам сега пари." А зенгининот му казал: "От къд тие пари?" Сиромахот му разказал, как извадил тийе пари. И зенгининот търгнал да оде и той да си пала късметот. И отишел при колибата, шо светела. Влезел на колибата и после дошал вълкот; по вълкот дошла лисицата; а по лисицата дошла мечката, и седнале. Лисицата го попитала на вълкот: "Не ти се яде?" а той казал: "Ми се йеде, зашчо бравот, шчо исках да го зема, го зели." А мечката йе попитала на лисицата: "Не ти се яде?" И тая казала: "И на мен ми се яде, зашчо кога отидох при плочата, 'и немаше парите." А вълкот попитал мечката: "На тебка не ти се яде?" И тя казала: "И на мен ми се яде. И яз кога отидох при трънот, 'и немаше парите." И си рекле: "Да нема некой на кошот, шчо слуша." И тиа видели на кошот, го видели на човекот и го изядили.

 


Ново село, Солунско - Гърция.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.