2. ЛИСИЦАТА И КЬОСЕТО

Том 2: Приказки и предания

Си биле една лисица и едно кьосе; си направиле една нива. Дошло вакот за сеейнье. Кьосето рекло на лисицата: "Ай да я посейме." Лисицата му рекла: "Посей я ти, я кя дойда за копанье." Дошло вакот за копанье. Кьосето рекло на лисицата: "Ай да копаме." Лисицата му рекла: "Изкопай я ти, я кя дойда, кога кя го бериме." Лисицата рекла: "Я кя дойда, кога кя го делиме."

Лисицата дошла за делейнье. Го делиле. На кьосето му дала една капа, а лисицата го зела сето. Кьосето се налютило, немуго зело и тея, и побегнало, - отишло в едно село. Тамо нашло едно куче слабо. Кучето му рекло: "Ак можеш да ме оздравеш, кя ти я изеда лисицата." Кьосето му рекло: "Ако я изедеш, кя т'оздрава." Поминале еднош маслари со масло .

Кьосето се качило на тенекинята да клюкат. Масларот форлил, го турил маслото. Кучето се изваляло из маслото и оздравело. Кучето му велит на кьосето: "Ако ме наядеш, кя ти я изеда." Поминала една старица, кьосето йе се вортело околу неа, за да го оперет. Тая имала комад и мошченица. Го тротила комадот и мошченицата и си побегнала. Кучето се наяло. Пак му рекло на кьосето: "Ако ме насмееш, кя ти я изеда." Поминале една жена и еден мож. Кьосето се качило на глаата от жената. Можот форлил и я опрал жената. Тога кучето се насмеало и отишло кой го делиле житото. Тамо тея се напокривало со слама, а само едно уше остайло. Кьосенцето я викало лисицата. Тая дошла кой кучето, му велит на кьосето: "Шчо йе оня?" Кьосето йе велит: "Пои тамо да видиш шчо йе." Лисицата пошла и го фатила за уше. Кучето се форлило в еднож и я изело.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.