197. МАГАРЕТО, БРАВЪТ, ЗАЕЦОТ, ПЕТЕЛОТ И ПАТКАТА СОС ВОЛЦИТЕ

Том 2: Приказки и предания

Некое, научено на воденицата, магаре един ден, ка се отпущило от дома, бегало на воденицата. На пътьот го стретел петелот и го питал: "Дека така, Самарина?" - "На госте ке одам, Калпаклина" - отговорило му магарето. "Земаш ли ме и мене?" - повторил петелот. "Ела" - рекло магарето.

Търгнали да одат двойцата, а на пътьот'й стретел бравот и ги питал: "Дека така, Самарина и Калпаклина?" - "На госте, Роглина" - му отговорили тие. "Да идам ли и язе?" - попитал бравот. "Иди" - му рекли тие.

Търгнали и тройцата заедно, а на пътьот 'и стретел заецот и ги питал: "Дека така, Самарина, Калпаклина и Роглина?" - "На госте, Ушлина", - му отговорили. "Да идам ли и язе?" - "Иди" - му отговорили.

Търгнали четворицата, а на пътьот ги стретела папята и ги питала: "Дека така, Самарина, Калпаклина, Роглина и Ушлина?" - "На госте, Лопатарке, " - й отговорили. "Да идам и язе?" -"Иди" - й рекли.

Търгнали сите заедно. А ка вървели, нашли една вълчка кожа и а метнали на гърбот на Самарина. Вървели и дошли ув една пуста воденица. Забесили кожата на вратата и влезли ув нътре. Около стред нокь дошли фного вълци и ги пречекали своите госте сос "Добре дошли." По малце време вълците зафанали да пеят своята песна: "Само месо дома дошло, само месо дома дошло!" А па гостето им изпеяли: "Излезте на вратата, да видите, що има." Един от вълците станал да види, що има на вратата и ка а видел кожата, избегал и не се повърнал вече. По него друг и по него друг, избегали сите, а само един останал по-назад. Тогай станал Роглина да види, що се чиниа вълците. А ка сакал да призни (вм. да призри) от вратата, а закачил сос роговете, та она се затворила. Ка се затворила вратата, сите се изплашили и зели да търчкат низ воденицата. Бравот от страх от волкот се буткал ув него, а вълкот си мислил, оти Роглина сака да го прободе. Заецот, и той от страх, кърстосвал воденицата. Магарето рикало, а на вълкот му се чинило, оти вика: "Сбирайте се, селяни, да го обесиме!" Петелот летнал на гредите и къркадъкал, а на вълкот му се чинило, оти вика: "Дайте ортомата да го обесиме!"

А папята викала: "Квак, квак, квак!" На вълкот му се чинило, оти'и моли другите да го остават и им веле: "Брак, брак, брак."

Най-напокун вратата некако се отворила и вълкот избегал. Дружината, ка го нашли, го питували как поминал? Он се плакал от сите: казал, шо викало магарето и петелот, а от папята се благодарил, защо го откинала со: "Брак, квак."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.