196. ЛИСИЦАТА, БИШКАТА (СВИНЯТА), МЕЧКАТА И ЗАЕЦОТ

Том 2: Приказки и предания

Мечката, бишката и заецот секога й се смеяли на лисицата и дека да а стретели й викали: "Линдро, Линдро!" А лисицата им веляла: "Нимо ми се смейте, оти ако го земам смърчок челеби, ке видите и вие!" Тие па се така й викали. Най-напокун лисицата, от мъка, видела, превидела, го зела за мъж смърчок челеби и кинисала да оде на госте ув них. Ка доближила до къщата на троицата, мачорокот или смърчок челеби зел да се надуве и да вика: "Мяу, мяу!" А мечката сос двойцата си другаре избегали от страх и се скрили. Мечката се качила на едно дърво, заецот се скрил ув дърмата (у храсталъка), а бишката се зарила ув листето. Смърчок-челеби, ка се наял от готовата гозба, излезел да се прошете и ка драскал ув листето, а закачил бишката за ухото. "Кви, кви" - зела да вика бишката и от страх умрела. Оттам смърчок-челеби отишел при дървото и зел да драска по него, а ка драскал, мечката от страх да не се каче, паднала от дървото, та се убила. А па заецот, ка видел мечката умрела, изскочил от дърмата и избегал по гората. Сос това лисицата им наделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.