194. ЧОВЕКОТ, ВОЛОТ, КУЧЕТО И МАЙМУНОТ ИЛИ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ

Том 2: Приказки и предания

Кога господ направи дунята, човекот дойде при него и му рече на господ: "Ти ме направи човек: кажи ми сега, колку ки живувам, как ки живувам, со шчо ки се ранам и шчо ки работам?" Господ му рече, оти тридесе години ки живуваш, ки ядиш слободно секое шей, шчо не ти разсипува здравьето и работата ки ти биди да повеляш съто, шчо йе на дунята." Човекот му вели: "Е, господи, благодарам на арното живот, шчо ме даруваш, ама годините ми се малце." Господ му вели: "Оди тамо на кьошето да седиш."

Дойде и волот пред господ и го питува: "Господи, ти ме стори хайван на дунята. Кажи ми сега, колко ки живувам, како ки живувам, шчо ки работам и со шчо ке се ранам?" И господ му вели: "Ето, го гледаш тоа човек, шчо седе во кьошето? Ки ти биди стопанин; работа ки ти биди - ки ореш и ки теглеш кола; а ядейнето ки ти биди трева и слама, и ки живуваш тридесе години." Волот му вели: "О, господи, такво лошо живот! Сечи малце от годините ми!" Човекот, како чул, намахнува со ръката на господ и полека му веле: "Зевай от него, дай на мене." Се засме господ и рече: "Лели сте благодарни и двата, зеви двадесе години от волот." - Му даде двадесе години на човекот от волското живот.

Дойде и кучето и му рече на господ: "Господи, ти ме направи куче. Кажи ми, колку ки живувам, шчо ки работам и со шчо ки живувам?" А господ му веле: "Ето, го гледаш тоа човек, шчо седи на кьошето? Ки ти биди стопанин; работа ки ти биди да чуваш стопанинот, кукята му, овците и стоката му; ки ядиш корите и коските, шчо ки останет от софрата му, и ки живуваш тридесе години." Кучето му веле: "О, господи, такво живот! Сечи малце от годините!" Човекот, шчо седеше на кьошето, като чул, намахнува со ръката на господ и полека му веле: "Зевай от него, дай на мене!" Пак се засме господ и рече: "Лели сте благодарни и двата, зеви двадесе години и от кучето." И така на човекот му станаа седумдесе години, а на кучето - десет.

Най-напокон при господ дойде и маймунот и му веле: "Господи, ти ме направй на дунята маймун. Кажи ми, колку ки живувам, со шчо ки живувам и шчо ки работам?" Господ и на него му веле: "Ето, гледаш тоа човек, шчо седе на кьошето? Ки ти биде стопанин; ки те рани со лешници, орехи и други йемише; ти ки го насмеваш со играчките твой и ки му смееш и лъжиш децата; а ки живуваш тридесе години." Маймунот му рече: "О, господи, такво лошо живот? Сечи малце годините!" Човекот, шчо седеше во кьошето, как чул, пак му намахнува со ръката на господ и му веле: "Зевай от него, дай на мене!" Господ пак се засме и му рече: "Лели сте благодарни и двата, зеви и от него двадесе години." И така човекот зел йошче двадесе години, та му станале деведесе години.

И така човекот до тридесе години живува човечки живот, слободно. От тридесе години до педесе - волски живот: си клава яремот на вратот, работа и се мъчи, за да рани жена и деца, и секако прави, за да казандиса пари. На педесе години като стане, там ки застане веке - колку спечелил до тога, ки да ги чува, ки стане чувач. От педесе до седумдесе години живува кучешко живот - цел ден се кара со домашните си; за малце нешчо найдува маана да псуе, да се кара и да вика. От седумдесе години на седне, до деведесе, живува маймунско живот - съте во кукята си играят и се смеят со него - се чине како малко дете или како маймун.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.