191. ЦАРОТ, ЦАРИЦАТА И СИН МУ, ЕКПАНДЖИРИЕ ИЛИ ПАДРИОТ

Том 2: Приказки и предания

Имало едно време еден цар и една царица. Жената му на царо не рождала. Той имал една кобила и таа не рождала. Еднаж царо отиде да бара люгя, да найди чаре, за да му роди жената. Той нашъл неколко магисничари. Тиа му рекле: "Ти, царо, да земиш едно джежве, кафе и шекер." Колко излегле надвор от градо, тиа седнале на едно место и тамо магисничарите си направиле по едно кафе. Ето греди еден дервиш. Той, дервишо, бил госпо и му вели: "Шчо сакате тука?" Тиа му рекле: "Нишчо не сакаме." Той пак му рекъл: "Ти си цар, имаш една жена и една кобила, не ти раждат. Овия, люгята, барат чаре да ти родат. Яз ке ти найда чаре да ти родат." Изваил от поясо едно ябълко и го написал со чакиата и му рекол: "Коа ке си оиш дома да го излюпиш, корите да му'и дадиш на кобилата, а месото - на жената."

Царо, кога си отишъл дома, забравил на вечерта. Кога се сопасал да си легни, ябълкото паднъло. Жената му рекла: "Шчо йе то, мъжо?" На него му текнало. Го излюпил ябълкото. Корите му 'и даде на кобилата, а месото - на жената му. На него му рекъл дервишо: "Жената и кобилата ке родат за еден месец, а ти да не го кърстиш детето, без да дойда яз!" Дошъл месецо, жената и кобилата родиле. На една вечера детето се сторило близо десет години. Тиа го чекале да дойди дервишо, а той не дошъл. Най-седне царо му се сдодело. Той собра сите големци и приятели негови и сега сакат да го кърстат детето. И се собрале во една голема одая. И сега барат, какво име да му кладат. Ето го, дервишо греди. Той му рекъл: "Шчо сакате тука?" Тиа му рекле: "Нишчо не сакаме." Той му рекъл: "Кажите, оти яз знам, шчо сакате!" Тиа му рекле: "Кажи ни, ако знаиш." Той му рекъл: "Вие не сакате да го кърстите детето?" Тиа му рекле: "Сакаме да го кърстиме." - Тогай той го кърсти детето и му кладе името Екпанджирие. Извади една сабя и му йе кладе на половината и му рече: "Да не му йе извадите; ако му я извадите, ке умри; и ке му дойди време, той да йе извади." Дервишо си отишъл. Детето порасте големо и си фати два приятели. Той му рекъл на татко му да клади измикяри, да го сметът сът град, - "зашчо ке се шетам со приятелите си." Фатиле да се шетат по градо. Как дошле до една касапница, еденио от тиа извадил един нож и го посекъл съто месо и го фърлил на кучишчата; извадил пари и му го платил. Отишъл на една друга касапница и другио така направил. Отишъл пак на друга касапница, извадил и Екпанджирие еден нож, за да посече месо. Тога от сабята излезе оган и падна на земята Екпанджирие. Тога се яви на камата еден образ от чупа. Седне еден от приятелите йе зел сабята и му йе клашал на ножницата и Екпанджирие станал. Кога стана големо момче, Екпанджирие му рекъл на татко му : "Кя ода да шетам по земята." А татко му му рекъл: "Не оди, синко." Той си зел неговото койнче върсниче и отишъл да шета по земята. Одел, одел неколко време и дошъл до една голема планина. Гледа одозгоре еден човек и му вели: "Тука шчо йе птица, не върви. - (Той бил царо на птиците) - Ако можеш, ела да се бориме." И той дошъл да се бори. Екпанджирие го дигнал на ръката и фатил да се пули нагоре. И му рекъл той, човеко: "Шчо се пулиш така нагоре?" - "Гледам да вида, коя йе най-високата планина да те фърля." - "Аман, брате, и яз ти съм приятель." Екпанджирие пак фатил да оди заедно со царо на птиците. Одиле, одиле, дошле до едно море и вишле еден човек, дека седе на морето. И той бил царо на рибите. И му вели: "Шчо сакате тука?" - "Нишчо не сакаме" - му рекъл Екпанджирие. "Ако сакаш, ела да се бориме" - му рекъл той. Екпанджирие го кренал за ръката и фатил да се пули. Той му рекъл: "Шчо се пулиш така?" - "Се пулям да найда едно най-дълбоко море, да те фърля." -"Аман, брате, и яз ти съм приятель."...

Забележка: "Приказвачът не можел по-нататък да я разкаже до свършака й. Нейн вариянт се среща другаде в сборника (вж. № 13)."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.