187. МАЙКА, СИН И НЕВЕСТА

Том 2: Приказки и предания

Имаше еден чоек. Той си имаше само една майка и не помина неколку време, той се оженил. Как се ожени, го викнале да оди на аскер. Чоеко му рече на майка си: "Майко, яз ке ода на аскер, за три години ке си дойда. Невестата ти я оставам на твои раци." И той отишол.

Невестата и майка му се скарале многу. Майката му на чоеко се умеше, шо да му направи. И тая му зе десет овци и пет кучина и му вели на невестата: "На, вия овци и вия кучина, и дури да не ги направиш десетте овци - сто и петте кучина - педесе, да не си дойдиш!" Тая му рекла така на невестата, за да я загини.

И невестата, ка шо беше така промената, отишла на гора зелена, на вода студена, и ко шо одела по пато, нашла еден овчар и му вели: "А бре овчару, на ти ги вия моите руби, дай ми ги тия, твоите." И овчаро й ги дал нейните руби и ги зел на невестата. Тая се облекла и се напраи како еден овчар; и му го зела и стапо и тая ги пасела овците и се молела на госпо да му ги направи по-бъргу сто овци и педесе кучина. От едно време си дошол мажот му и я побарал невестата. А майка му му рече: "Синко, коку си отиде ти и тая умре." А невестата со овците дошла до нивьето на мажо му. И мажот му излегол еднаж кай нивьето и коа пули - овчар при нивята! И му вели: "Кой опита ти, шо влезе у вая нива?" А тая му вели: "Мълчи, не сборвай, оти язка су некойе твойе нешчо!" И той я позна и му вели: "Кой си ти?" А тая му вели: "Яз су невестата твоя." Той тогай я грабна и му рече: "Зашчо си туа ти?" А невестата му рекла: "Оти майка ти ми даде десет овци и пет кучина и ми рече: "Дури да не ги напрайш сто овци и педесе кучина, да не си дойдиш". Тая сакаше да ме загини, ама госпо нейки!" И той тогай ги зел овците и жената и оди дома. И я зева майка му, я пикнуа у една рогузина и я изгорва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.