184. ЗА СИНОВИТЕ И ФЛОРИНИТЕ

Том 2: Приказки и предания

Бил еден чоек. Си имал жена и три синой. И той, чоеко, си имал едно кесе флорини. Тия флорини дека ги криел татко му, ги знаеле само сикоите му. Татко му се разболил на умирайне и му нарачал на синойте: "Коа ке умра да не се карате за парите, ами да ойте во селото, шо йе на два саати далеку. Тамо имам еден приятел. При него ойте и той ке ви ги подели парите." И татко му умрел и го занесоа да го закопат. Кога си дойдоа от гробишча, право отидоа на флорините и ка не ги найдоа и си рекоа мегю нй: "От нас трите, шо ги знаеме флорините, други никой не ги знаеше." И секой фатия да се кълнат и кажвая оти никой не ги зел флорините. А големио брат му каза: "Айде да ойме при той приятельо на татко ни, белким той ке ни дади некой ум." Кинисая да одат при той приятельо. На селото пато беше кърз едни ливаги. Ка одея, големио виде една трага от камила и рекол: "Вая камила била куца." А другио рекол: "Била с едно око." А третио рекол: "И без пашка била." И како оделе, ги стретил на пато той, шо си я загина камилата и му рекол: "Да не видоте некоя камила?" Големио му рекол: "Да не беше куца?" -"Куца беше, брате!" Другио му рекол: "Да не беше с едно око?" - "С едно око беше, брате!" Трекио му рече: "Да не беше без пашка?" - "Без пашка беше, брате! Е, вийе ми я имате камилата найдено, да ми я дайте." И не ги остава нито да се върнат, нито да одат при приятельо. А тия му рекле: "А, брате, и нийе имаме еден хал, одеме да се питаме при еден умен татков приятель. Ела и ти тамо да си кажеме алойте."

Ка отишле при той приятельо татков, той ги причекал и му рекол: "Добре дошле! Шчо чини татко ви?" А тия му рекле: "Татко ни умре, ти нека си жив. Дойдоме да се опитаме за нешчо до тебе. Туку на пато гредешчем на вой брат му загинала една камила и я бара от наска и ни кажва, оти нийе му сне я зеле камилата, а нийе не му я знаеме." Камилджията му рече на големио: "Ами от дека я узна ти камилата, оти йе куца?" А той му рече: "Язка я узнаф на одейнето от трагата куца." Камилджията му рече на стреднио: "Ами ти от дека я позна, оти йе с едно око?" А той му рече: "Оти кога пасела, пасела от едната страна." Камилджията му каза на трекио: "Ами ти от дека я позна, оти без пашка йе?" А той му рече: "От какаренките: ако да беше со пашка, тая требаше да ги разпърчка какаренките, а вая, твоята камила, кога ги страла, страла ги купче. От тоа я познаф, оти без пашка йе."

И приятельо татков му каза на камилджията: "Ай ми су здравье, приятелю! Тия не ти я имат камилата, ами со умо ти я познале." И така камилджията си отиде.

Приятельо татков ги опитал бракята: "Ами вийе шо сте дошле?" А тийе му казале: "Татко ни имаше едно кесе флорини. Той ги знаеше, дека ги крийше и нийе, бракята, а други никой не ги знаеше. От как го закопаме татко ни и ка дойдоме, ги побараме и не ги найдоме, и мегю нас не знаеме кой ги зе. За тоа дойдоме да ни дадиш некой ум, за да не се караме." И приятельо му рекол: "Пойлете вая вечер да вечераме и утре ке ви кажа." А той сам себе си рекол: "Вия деца се многу умни, шо су кадар яз да му дада ум? Ами ке се скрия вая вечер да слушам, шо ке сборват и от ни да науча нешчо, и утре да му дада джуап." И му рекол на овчаро: "Оди, земи едно ягне да заколиш и да го опечиш, за да ги гостеме люгето." И му направия вечера и кладоа да вечерат, а той, стопано, се скри да ги слуша, шо ке сборват. Кога вечерая, скършия лебо, фатия да макат. Първио рече: "Вой леб, тая жена, шо го месила, не била чиста." А вторио рече: "И воа, ягнето, шо го ядеме, кучинско мириса." А трекио рекол: "Море бракя! Не пулете ядейнето, туку вой домакино, татковио приятель, не седна со наска да яде леб. Той ке биди некойе копиле."

А той, домакино, от дека ги слушал скришно, си рекол: "А море, можи да биди това вистина: оти тия как я познаа камилата, оти йе куца, без пашка и с едно око, можи и вая работа да йе вистина." И той час стана домакино и излегол от дека бил скриен, отишол дома, у жените, да ги опитва, кой го меси лебо. А тая, шо го месила, я прекълнал во бога, дали не беше чиста, кога го меси лебо. А тая му рекла: "Вистина, татко, не беф чиста." Седне излегол по ношкя, отишол при овчаро на овците да го опитал: "Койе ягне го закла?" А овчаро му рече: "Ка се вясаф, стопане, не можеф друго ягне да фата, тоа ягне го фатиф, шо, кога беше мало, кога умре майка му, шо го цицаше от кучката." И той си рекол: "Ах, навистина тоа било!" Стана той, дойде дома, отиде да я скорна майка му и я опитва: "Те прекълнуам во бога, майко, да ми кажиш дали су от татко ми или от друг су зафатен?" А майка му му рече: "Бегай, синко, не ме опитвай, страмота йе!" А той пак му рекол: "Мутлак ке ми кажиш, оти чуф еден лаф от гостите." И тая му рекла: "Вистина, синко, си копиле."

Тогай той зел да се уми, шо джуап да му кажи. И тая вечер се умил, умил, и най-седне му текнало и на него една приказна да му кажи, и утредента, ка станале, му казал вая приказна:

"Било едно дете и една чупа. Ошче от мали се училе на школьо и како се училе и се замилвале и си рекле мегю ни и се закълнале да се земат йобата за маж и жена. Откак излегле от школьото, пушчило детето до татко му на чупата, за да я свърши за него, а татко му нейкел да му я дава на него, туку му я дал на едно друго момче, и му направи сватба и му я даде. Коа дойде време да ги затворат на полнош, тогай му рече невестата на момчето: "Не гибай ме. Зашчо ме зе ти, кога яз имаф севда по тоа момче да го зема и двата имаме сторено клетва мегю нас, шо чупинството мойе на него да го стора теслим? Ако не ме пушчиш, ето имам на пърстено фармакь, ке лизна и ке се отруя и тука ке умра." Зето фатил да се уми, шо да чини. Вишол, не вишол, я пушчил и му рекол: "Па да дойдиш." Ка излегла по ношкя по сокаците да оди при по-напрежнио любовник, промената, со флорини ка беше на гушата, я найдоа едни арамии, шо одея да дупат некоя кукя и да украдат нешчо, и си рекоя мегю ни: "Ето късмет за нас - да я слечеме вая ни стига." И я опитая невестата: "Дека одиш вая коа промената?" А тая му рече: "Оти язка си имаф еден любовник и се имаме закълнато ушче от деца, за да се земеме за маж и жена. А татко ми нейкеше да ме даде на него. Сега ме даде на вой, шчо се венчаф и зеа да ме затворат со него, и яз му реку: "Не гибай ме, оти си имам други любовник. Да ме пушчиш по-напред да ода при него, а седне, ако сакаш, да дойда при тебе. Ако не, имам на пърстено фармакь, ке лизна, ке се отруя." И ме пушчи. И сега ода при него." Тогай арамиите си рекле: "Я ай да я пушчиме и нийе, нека еди при него." И не му зеле нишчо, а я пушчиле. И отишла невестата прау на портата на любовнико и му клюкнала. Излегол любовнико и му отворил. Тогай тая му рече: "Ела сега, фати ме ти по-напред, како шо имаме клетвата." А любовнико му рекол: "Оттука онаки сестра ми си; да си одиш назад." И пак си отишла тамо, дека се венчала."

"Сега - му вели приятельо татков му на трите бракя - да ми кажите кой пойке йе инсафлия от вия трите?" Тогай големио му рече: "Многу инсаф на тоа момче, шо я зеде и шв поарджи толку пари за сватба, да го затворат со нея и да стори инсаф, да му я пушчи промената при по-напрежнио любовник." А другио рекол: "Многу инсаф на той, по-напрежнио любовник, шо от детинство толку милос да си имат, клетва сторено, и да му оди сама на кукята, да я не гибни и да я пушчи назад." А трекио рекол: "Не йе нишчо той инсаф, туку многу инсаф на тия арамии, шо я найдоа со толку пари и промената и я пушчия."

Тогай татковия му приятель му рече: "Ти, синко, ги имаш флорините зено на татко ти!" И тогай той му рече: "Вистина яз ги имам зено флорините - да ме простете."-"Одете со здравье да си ги поделете флорините брацки" - му рекол татковия приятель.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.