183. ЧОЕКО И ЗМИЯТА

Том 2: Приказки и предания

Имаше еден чоек. Той си имаше овци во една планина. Той беше бач, си имаше бачило. Имаше една змия. Той по едно ведро млеко му даваше на ден да не'и гиба овците.

Еден ден той, бачо, отиде на гости и го остай син му. Той не му каза, за да му дава по едно ведро млеко и на змията не му рече, оти ке ода на гости. Чека змията еден ден, чека два дни, ке му дадоя млеко и огладна. На трекио ден стана змията, отиде кай шчо спиеше син му и го късна и син му умре. Дойде той, бачо, и го найде умрен. И му казая овчарите, оти змията го късна. И той се налюти и отиде на пазаро, купи една балтия и я кладе на държалето. Отиде при змията со се балтия. Змията тогай спиеше на сънцето. Ка спиеше тая, той мана со балтако и му я пресече пашката. Скочи змията сонлива и влезе в дупката. Утредента пак отиде бачо на дупката и му вели на змиятг: "Зашчо син ми ми го изеде?" А тая му вели: "Зашчо ме остай гладна?" Той му вели: "Яз беф на гости." А змията му вели: "Шчо не ми каза и яз не го ядеф син ти." А бачо му вели: "Ти син ми го късна и умре; и язка пашката ти я посеку; ай сега ке се мириме, ке ги паса овците и млекото ке ти го давам." А змията му вели: "Нийе не можеме сега да се миреме: ти ке си го посакаш син ти, та па ке ми я посечиш главата; па язка ке си я вида пашката, ми я нема, ке се налута, та ке ти ги изеда и овците и тебе. Ами шо ке ти реча, земи си ги овците и бегай, оти за тебе живот нема."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.