182. ЗА ЦАР КОСТАДИНОВИО ГРОБ

Том 2: Приказки и предания

Имаше еден цар. Той посака да го найди гробо на цар Костадин. Му даде изин на един стар чоек и му рече: "За три дни го сакам или да го найдиш гробо или глаата ке ти я сеча." А старио чоек му рече: "Ти си цар: да земиш четириесе крави, да ги заколиш на гробишчата и язка седне ке ти кажа."

И царо зе четириесе крави и ги остаи тамо. А старио чоек отиде дека беа заклани кравите и изпара една шкемба, а изтури и влезе натре у шкембата. Узная карталите, дойдоя тамо да ядат. Наядоя, се наядоя. Еден стар картал му вели на другите картали: "Цар Костадин кога се отепа, така се наядуф и ето и сега." Карталите ка одея да кълват на тая шкемба, шо беше пикнат старио чоек, той се замърдваше и карталите бегая, и тая шкемба не я гибная. Едно мало карталче му вели на старио картал: "Кой йе гробо на цар Костадин?" А старийо картал се скачи на гробо на цар Костадин и му рече на карталчето: "Вой йе гробо" - и си разтреси крилята. Старио чоек от шкембата чу и отредента оди при царо и му рече: "Ела да ти го кажа гробо на цар Костадин!" И царо отиде, го виде и му рече на измекярите да изкопат, и измекярите изкопая и ги нашле нишаните на цар Костадин.

Той чоек, шо му ги каза на царо тия работи, кога беше млад, беше овчар и тога се запали планината. Ка се запали планината, имаше една змия и викаше: "Кой ке ме извади, брат ке го стора, чирак ке го стора, шо сака, тоа ке го стора." Той, чоеко, пушчи кавало и змията влезе во кавало и я извади. И змията му вели: "Зени устата и язка ке ти плюна." Му плюна и му рече: "Шо пиле и шо айван ке преговори, ти ке знайш; и ела по мене." - И чоеко киниса по нея и ойдоя при дупката на змията. Ка го видоа другите змии, скочия да го йедат, а тая, змията му вели: "Не го гибайте, той ми е брат. Яз ке го занеса при татко ми." А татко му на тая змия беше цар на змиите и сеа и той син си го имаше. И татко му на змията се израдва многу и го дарва, и го пушчи да си оди. И кога си отиде, змията му рече: "Секой ден да гредиш на дупката, яз ке ти извадвам по един флорин и ако не дойдиш, яз ке умра." И чоеко, ка имаше многу пари, се ожени. Ка се ожени той, ке оди на гости у тест му. Кобилата му беше ждребна и жената му беше трудна. Кинисая по пъто да одат. Жената му вяна на кобилата, а той си вяна на койно. Ка одея, койно замина и му вели на кобилата: "Оди!" А кобилата му вели: "Шо ти йе гайле! Ти си две души, а язка су четири души, може ли да ода со тебе!" Ка чу чоеко, му вели на жената: "Слези от кобилата да вяниш на койно!" Жената му вели: "Оти да слеза, да ми кажиш?" Той му вели: "Ако да кажа, шо рече койно и кобилата, умирам." А тая му вели: "Кажи ми, кажи ми!" А той му вели: "Ай да ойме сега на гости и кога ке се върнеме, ке ти кажа." Поминая покрай овците на тес му, дека пасея, една овца, шо имаше родено по-бъргу, ка виде оти греди зет му и невестата, овцата му вели на ягнето: "Ела да те надоя ошче сега, оти сега дойде зет ни и невестата ни, тебе ке те заколат." И той, чоеко, чу и отиде при тес му. Ка зеле да го колат воа ягне, шо го виде вой зет му, му вели: "Не го колете воа ягне, оти ако го заколете, яз не яда. Друго, какво ягне да биди, заколете го." И му направия манджа. И жената му му вели: "Ай да си одеме." И станая и си отидоя. Жената му му вели: "Кажи ми сега шо велея койно и кобилата, овцата и ягнето?" А той му вели: "Меси леб за раздавайне." И тая меси леб. "Клай ченица да се вари." И чоеко лежи: ке му кажи и ке умри. Кучето лежи на праго уядено, ужаляно, оти стопано ке умри, шо ке чини! Дойде петело от надвор, скочи преку кучето. Кучето му вели на петело: "Бре, петел! Не пулиш, стопано ке умри, туку ти йе за ядене?" А петело му вели на кучето: "Шо бериш гайле? Дека ке лаиш, тамо ке те ранат; и мене, ер кой да биди, ке ме яди.

Ами той една жена има и сърцето ке си го кажи. Язка имам деведесе и девет жени, па ни на ниедна сърцето не си го кажвам; ами си го кажва сърцето, шо ке му чиними нийе?" А кучето му вели на петело: "Шо илач има?" Петело му вели: "Лебо на тебе, ченицата на мене; в огно гламни има; нека земи една гламна, нека я фати жената, нека удри и нека му речи: я, ваа йе кобилата и койно; и пак нека удри и нека му речи: воа йе за овцата и ягнето!" Той, чоеко, направи, како шо чу от петело. И отиде да си земи флорино от змията. Коа отиде, я найде змията умрена со флорино в устата.

Кога узна царо оти има таков знаен чоек, му рече да му го кажи гробо на цар Костадин.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.