180. ДЕВЕТ БРАТЯ И ЕДНА СЕСТРА

Том 2: Приказки и предания

Си биле девет девойки, седели. Гласнало нешчо. Ватили да се опитват. Секоя се кълнела за брата си, а една се закълнала за кучка Нунда. Йосумте девойки му се поругали: "Кога имаш девет брайкя, зашчо се кълниш за кучка Нунда?" Тая рекла: "Къде имам девет брайкя?" И тийе му рекли: "Напълни котел со маз, стопи я и попари я майка ти да ти кажи бракята ти." И така напълнила котело со маз. И майка му му рекла: "Шчо правиш така, керко?" Керка й рекла: "Ке те попара, майко; зашчо да имам девет брайкя, а ти да не ми кажиш, та да се кълнам за кучката Нунда?" И майка му рекла: "Нека ти направе татко ти едни железни пинци и железен стъп, та ходи. Дека ки се скинат пинците и се строши стъпо, тамо се брайкя ти." Татко му му направил железни пинци и железен стъп и тая търгнала. Девойката и кучка Нунда ходила, ходила, се дупиле пинците и стъпо се строшил. Намерила къшчата, влезла, сметила, сготвила и се скрила зад вратата. Си дошле брайкя му; нашле сметено, сготвено и се чудат: кой им го направи това добро? "Ако йе стара, майка да ни йе; ако йе млада, сестра да ни йе" - рекле. И тая излегла и се прегърнале и си ги нашла брайкя си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.