18. ГЛУПАВИТЕ ВИНАРИ СТЕБЛЕВЦИ

Том 2: Приказки и предания

Некольцина старци си иделе от на вино. Доближиле до селото и му се снокило, та легнале да спиет. Кога спиеле, нокьта станал еден от ними и 'и турил мешинята со вино и 'и наполнил со душа. Кога станале на утрото другите, виделе мешинята се лесни и рекле: "Сме се сгуйле спиеешчем. Види, како мойме да 'и креваме мешинява; вчера не моефме да 'и креваме, а денеска, види, дур кой и форляме!" Другите рекле: "Не сме мие!" Еден рекол: "Айде кя пойда я, аль дошле винарите? Ако дошле, не сме мие; ако не дошле, мие сме". Ошол, викнал во селото: "Аль дойдое винарите?" Тие му рекле: "Не дошле." Той ошол, се вратил и рекол: "Мие сме". Ошле в село. Залайле кучинята на ним. Тие рекле: "Не сме мие, " и фатиле да бегат. Другите 'и запирале и им велеле: "Не, вие све, тука не бегайте." Тие рекле: "Да бефме мие, не лайее кучинята по нас, " и побегнале.

Некольцина се сбрале и се качиле на еден бор; а под борот имало могла, (било времето ремливо). Тие рекле: "Ай кя скочиме от овде во волнана." Еден скочил и с' опрал и 'и разгалил зобите, а тие рекле: "Му падна убаво; види, кой се смеит." После и другите изскочиле еден по еден и с' опрале.

И сега тея бор йе во Стеблео близу до християнските гробишча.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.