179. ДЯВОЛО ДАСКАЛ И УЧЕНИКО МУ

Том 2: Приказки и предания

Си бил еден човек. Той си имал само едно дете. Сакал да го научи на занаат. Како немал магаре, го качил на гърбо си, за да го носе на занаат, и ко вървил, вървил по пъто, постанал и се опрел на еден голем камен. Дяволо, како ги видел, му излегол на пъто и му рекол: "Дека одиш така?" Той му рекол: Ки ода да го уча детето на занаат." Дяволо му рекол: "Дай го на мене. Яз ки ти го науча на занаат и до годината, кога ке дойдиш на това место, речи: "Ох!" и яз ки ти го извада." Човеко му го дал детето. Дяволо го научил да се приправя на секако - на кокошка, на куче, на конь и др. Дяволо имал една сестра. Тая му рекла на детето: "Не се приправяй, оти ки те изеде." И детето не се приправяло на нишчо.

Кога поминала годината, татко му отишол на тоо место и се опрел на камено и рекол: "Ох!" Дяволо му го извадил детето и му рекол: "На ти го, не се научи нишчо."

Татко му си го зел и като оделе по пъто, детето му рекло на татко му: "Айде яз ки се направа на една гъска и ти да ме продадеш; яз ки се стора на мува и ки си дойда." И така сториле - се направил на гъска; татко му а продал; после се преправило на мува и си дошло. И седне се сторило еден многу убав конь и му рекал на татко му: "Мене да ме продадеш, а уздата да не я продадеш, оти ошче еднаж нема да се преправям." Дяволо, като го видел той конь, се престорил на човек и излегъл на пъто и му рекол на татко му: "Го продаваш койно?" Човеко рекал: "Го продавам" - и го продал, а уздата не му я дал...

Забележка: "Продължение и край виж в приказка № 141."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.