174. ПРАВИНАТА И КРИВИНАТА - ДВАЙЦА БРАКЯ

Том 2: Приказки и предания

Си биле двайца бракя. Еднио велел, правината йе по-арна от кривината на овой свет, а другио - кривината йе по-арна. Той, шчо бил от кай правината, рекол: "Айде, ке се судиме; ако падна да ми извадиш очите."

Търнале да одат на суд. Пред ним излегол гяолот. Си му рекле: "Коя йе по-арна на овой свет - правината али кривината?" Гяволот му рекол: "Кривината." -"Айде, сега ке одиме на сарай" - рекле. А пак гяволот ошол пред ним и напрайл сарай. Тийе влегле. Арно, ама и тамо гяволот му рекол, оти кривината йе по-арна на овой свет. Тогай брат му му рекол: "Айде да ти изваам очите." Му'и изваил и го отнесол под една върба. Кога се стемнило, слепиот се качил на върбата. На полнокь се собрале гяволите и си кажвале кой шчо напрайл. Еден рекол: "Яз напраиф два брата да си извадат очите". Друг: "Я скрастаиф керка му на царот." Друг: "Да не можат да се разделат два брата." Друг: "Да не се затина язот на една воденица." Друг: "Яз му го изумреф стадото на еден овчар." - "Ами шчо лек има?" - го прашале гяволите татка си. Той им рекол: "За той со извадените очи да се измие от оваа вода, та ке се опули; за царската керка с оваа вода во шугчево да се измие, ке оздрави; за язот - едно гранче от върбава му йе лекот; за стадото - ова огнишче и от чантата трошки да ги накърми, ке стани; за тийе, шчо не можат да се разделат - да изваат тая пенюшка и да клаат камен за нишан, ке се разделат.

Чоекот слеп слушал от върбата. Кога се обденило, той слегол и се измил и му се опулиле очите. Той си зел се от той лек. Ошол кай овчарот, му го излеквал стадото и той му дал десет брави. Ошол кай тийе, шчо праеле яз?от, му го затнал язот и тийе му дале десет флорини. Седне ошол кай делачите и му рекол: "Извайте я оваа пенюшка и клайте камен, а пенюшката дайте ми я мене." Ошол и кай царот и му я излеквал керка му. Царот му дал три тоари азно. Сетне си ошол дома си.

Брат му, кога го видел, му рекол: "Кай найде толку богатсто?" Той му рекол: "Питаф и ми даде господ очи." Той му рекол: "Айде и мене извай ми'и очите, и я да се сторам богат како тебе." Той му'и извайл очите и го отнесол кай върбата. Нокьта пак се собрале гяволите. Тогай им рекол: "Кой каза, та се, шчо беше, се напрай како шчо си беше по-напред?" Сите рекоа, оти най-малиот казал. Го кутнаа наплеки да го бият. Како шчо беше накутнат, се опули угоре на върба и го виде, та извика: "Ене го той, шчо каза." Тогай се спушчиа и го разкинаа на парчиня качениот чоек.

Той, шчо велеше: "правината е по-арна" се обогати, ако и да му'и изваде брат му очите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.