168. ОВЧАРЧЕТО, ЗМИЯТА И ГОСПОД

Том 2: Приказки и предания

Си било едно овчарче. Си одело во недела да си паси овците и видело едни деца да печат една змия в оган. Змията му рекла на овчарчето: "Море брате, откини ме от огнов, шо сакаш седнем ке ти даам." И тоо я откинало змията от огнот. Седнем змията му рекла: "Да ми идиш ката утро на дупката и ке ти плукам в устата да се научиш секакви язици." Тоо му рекло: "Некям, ке ме касниш!" - "Не, не, не те каснувам, ти от толку мака ме откина, та яз да те каснам!" Седне и овчарчето завервало. Ошло едно утро, му плукнала в устата и се научило девет язици. Седнем ватило да оди ката утро, се научило секакви язици. И седнем му рекла змията: "Едно утро да не дойдиш и утрината ке ме найдиш умрена, и да ме посадиш во градината твоя, до чешмата." И тоо не ошло едно утро. Ошло другото утро и я нашол умрена. Я посадил во градината, до чешмата. Утре дента я нашло изникнато едно дърво, во коренот само от стребро, а во листьето и во граните - само от злато. Седнем се вакяле сите по бас да погодат от шо дърво йет и никой не можел да погодел. Иделе от градо, от селата, за да се вакят по бас. И жената му му рекла: "Кажи ми мене, шо йет." Той му казал: "От змия йет." И тая му рекла: "Како, како! Како от змия?" И седнем я чуле тийе от комшиите, шо се вакяле по бас. Утре дента ватиле да годат дървото от ошчо йе и му погодиле; му рекле: "От змия йе." И запеял петелот: "Кикирикуу!" Овчарот разбрал шо пей: "Окутра те, мажу, шо не можиш една жена да поелаш - яз како поелам педесе-шеесе жени!" И я отепал жената, а стоката му дал на той, шо му погоди.

Сега шо ке прай той, сиромаф, без жена и без стока? Ке оди да се прашва кай госпо, да видиме, шо ке му речи. Ко шо одел да се прашва,. нашол еден чоек, шо си ора. И той, чоекот, му рекол: "Кай ке одиш, а бре брате?" Той му рекол: "Ке одам кай госпо да се прашвам." И той, чоекот, му рекол: "И за мене прашай." - "Арно, ке прашам." - Ошол по-долу, нашол три чупи, две прави и една крива. И тийе му рекле: "Кай ке одиш?" А той му рекол: "Ке одам при госпо да се прашвам." Тийе му рекле: "Прашай и за нас." -"Арно, да прашам." - Ошол по-долу, нашол една ябъкница. Тая го прашала: "Кай ке одиш?" А той йе рекол: "Ке одам при госпо да се прашам." - "Прашай и за мене - рекла тая, - имам арни ябъки, никой не яди и не застанува." -"Арно, да прашам" - рекол той. Ошол по-долу, нашол една река. Па реката рекла: "Кай ке одиш?" А той рекол: "Ке одам при госпо да се прашам." И тая му рекла: "Прашай и за мене." - "Арно, да прашам."

Ошол при господ и госпо му рекол: "Шо дойде, бре брате?" И той му рекол: "Ке се прашам за нешчо." госпо му рекол: "Шчо ке се прашаш?" "Чоекот му рекол: "Се ватиф со облаг за едно дърво. Тоо дърво беше от змия изникнато." Госпо му рекол: "Па со облаг ке си земиш се. Утре да станиш в недела, да се ватиш со облаг, оти сонцето ке изгрей одозгора!"

Тогай му рекол: "Ме найде еден чоек, шо ораше и ми рече: - Колку давам на сиромаси, па госпо пойке ми дава стока." И госпо му рече: "Колку да дава, па госпо ке му дава." -"И ме найдоя чупи; ми рекоя: "Колку сме лични, па никой не пули во нас." Тогай му рекол госпо: "Да се изпомоча кривата на полнокь." Па му рекол: "Ме найде една ябъкница; ми рече: "Колку сум убава и никой не яди от моите ябъки." - Госпо му рече: "Кя пукни, има зейр внатре." - "И ме найде една река и ми рече: "Колку сум чиста, а никой не пие от мене." -"И нейзе да й речиш: дури да не удай еден чоек, нема да пие никой; ама кога ке поминиш да й речиш."

И седнем си ватил да си оди дома. И реката го нашла на патот и му рекла: "Кажи ми, шчо ти рече госпо?" Той му рекол: "Чекай да си починам." И тая му рекла: "Тува почини си." (...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.