165. СИН И МАЙКА - СТОРИ ДОБРО И НА ЖИВОТНИТЕ, ПА НЕ КАЙ СЕ

Том 2: Приказки и предания

Една жена с'имала едно дете и тоа рекло на майка му: "Майко, да ми дайш три пари, ке одам на тугина." Отишло и стояло тамо неколку години и мисли да си иде от тугина, туку нишчо не казандисало, а саде трите пари, шо'и зеде от майка му, му стояле и пак си'и носеше. И како си идеше на пат, найде едни деца, шо го тепаа едно куче; тоо квичи, тийе удри на него. Му рече на децата: "А бре деца, не тепайте го това куче, яз ке ви дам една пара да го откинам от смъртта." И тийе му го дадоа. Той си го кладе во торбата и киниса да си оди по патот. И пак найде едни деца, шо тепаа една змия. Той му рече на децата: "А бре деца, не тепайте я змията, ке ви дам една пара да я откинам от смърт." И му я дадоа; той им даде парата, си зеде змията и я кладе во торбата и си търгна патот. Како шо одеше по патот, найде едни деца, тепале едно маче. Мачето врескало и той затече и му рече на децата: "А бре деца, не тепайте го мачето, ке ви дам една пара да г'откинам от смърт." Tийе му го дадоа мачето, си го кладе во торбата и си киниса да си оди дома. Върве неколко дни, та си отиде дома. Кога си пойде, го изваде кучето и мачето, и змията. Майка му му рече: "Море чуму ти се ове, шчо 'и донесе?" - "Ове 'и казандисаф от тугина" - рекло детето.

Змията ноке била невеста, а денье змия. Чула во гората една змия оти керка йе била во момчето и му пушчила да дойди при неа, та шо добро сака, то ке му дай. Змията му рекла: "Яз те имам брат на ово век; кога ке одиш при майка ми, нишчо да не земаш друго, само зърното; то зърно'шчо да речиш, то ке ти се напрайт." И той ошол тамо. Майка му рекла: "Се ке ти дам, само керка ми да я донесиш." Той йе рекол: "Дори не ми го дайш то, не ти я даам керка ти." И тая му го дала зърното.

Забележка: "Продължение и край виж прик. № 101, с разлика само че там ролята играе пръстенът, а тук зърното, затова счетох излишно да я повтарям тук."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.