164. ЧАВКА, ЦАРЕВА НЕВЕСТА

Том 2: Приказки и предания

Си беше една жена, не рагяше деца. Тая се молеше многу време да му дай госпо чедо и госпо я пожали и му даде чедо - една чавка. Тая чавка со клунот разпрааше околу кукята. Еднож имаше многу за перенье алишча и майка му беше болна. Тая се запрегна и зе да пери. Портата беше отворена и царев син помина и йе виде. Тогай той пушчи стройник да йе вършит за него. Бабата му рече: "Яз немам чупа, само една чавка." Стройникот я пулеше, кай шчо разпрааше со клунот. Тогай стройникот отиде при царот и му рече: "Нема бабата чупа, а само една чавка си разправа со клунот." Царев син му рече: "Чавка нека биди, яз йе декшаам." И на другиот ден отидоа да йе земат невестата и си я кладоа во кочията. Тая летна от кочията и се качи над кочията. Си я отнесоа дома и си я кладоа во кьошето да гувей. И тая гувейше како невеста. От кога се битиса свадбата, тая скришем миеше паници, переше алишча и се шчо требаше за во кукята, праеше. Царев син се чудеше: кой разпраа? Еднож се скри дома и тая не го виде; зеде да мийе паници и той йе виде и нишчо не му рече.

Еднож во некой цар праел сватба и тийе' и поканиле на свадба. Бракя му отишле со невестите, а той зел майка му и отишол со неа. Чавката върлила пердуите, се облекла и рекла на измекярите да му донесат една кочия. И тая се качила во кочията и отишла кай сватбата, та седнала до свекърва си. Той я узнал оти йет чавката, жената негова, та отишол дома и върлил пердуите в огнот. Нейзе му смирисна и викна: "Ах!" Тогай свекървата й рече: "Шчо ти йе, керко?" Тая му рече: "Яз ти сум снаа ти, шчо беф чавка." - И си живеа век.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.