161. ЗА БОЛЕН ДОЙЧИНА

Том 2: Приказки и предания

Си беше еден юнак, го викале Дойчин. Той паднал болен и лежал девет години, ни станвал, ни умирал и во градот негов му дошол еден църна арапина, и ядел по три вурни леб на ден и по три бочви винои по една чупана вечер. Дошло време, ке йе яди на болена Дойчина сестра му. Тая си метеше дворойте и плачеше. Болена Дойчина йе слушнал и му вели: "Шчо метиш дворой, сестро, и плачеш?" Таа му кажва каква била работата, Той й рекол:"Оди при налбато да ти го подковит коньот, кога ке се врата ке му плата." Тогай отишла при налбато и му кажала да му подкови коньот. Той й рече: "Ако ми остайш твойето бело лице залог." Тая со плаченье си отишла дома и му кажала на брата си, како му рекол налбато. Той му рекол: "Арно, сестро, - и й рекол: - Земи сабята и отнеси я при млади кълъчия да я наточи вересия; кога кьо се врата, ке му плата, даму речиш." - Тая отишла и му рекла на млади кълъчия да му я наточи сабята. Той й рекол:"Ако ми остайш твойте църни очи залог." - Тая си отишла дома па со плаченье. И брат му й рече: "Нема нешчо околу триста аршини платно?" Сестра му му рече: "Има, брате!" Той зеде платното и се завитка яко и отиде при църна арапина и вати да му 'и сечит ортомите от чадоро, каде седеше, и църни арапина му излезе и му рече: "Ела, да се обидиме", - и се ватиа да се борат. Болена Дойчина си го вати арно църна арапина и го закачи до гуша в земи. После ойде при налбато и му зеде главата, зашчо не му подкова коньот. Отиде и при Яни, млади калъчия, и нему му я зеде главата и си отиде, се прости со сестра си и си умре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.