157. ЖАБА - ДЕТЕ

Том 2: Приказки и предания

Една майка с' имала една керка и я омажила за еден дървар. Таа не рагяла деца, била яловица, а мъж йе се й сакал да му роди и се й се карал. Една утрина дърваро си оди на дърва и й вика на жена си:"Вечер коа ке дойда, да найда дете, ако не найда, ке ти зема главата сос секирава!"

И она си седнуе и си плаче. Майка й довагя, я навогя каде плаче и й вика: "Зашчо плачеш, керко?" А она й вика: "Како да не плача, майко! Мъж ми вечер коа ке дойде от дърва, ке ми земи главата сос секирата, зашчо не су му рагяла - и вечер беа друго сака да найде дете!" А майка й и вика: "И за тоа ке плачеш, керко? На таков слеп такви очи требат - стой ти. Я кь' ида на река да фана една жаба. Он си иде ноке, на три саато; нийе ке я повийеме и ти легни, ке му кажеме оти си имаме дете - малечко. Он кога ке тропне на портата, я кь' ида да му отвора. Той ке праша: "Каде йе керка ти?" Я ке му реча: "Имаме малечко!"

Вечерта, коа дошол дърваро и чул оти имале малечко, върлил стапо и отишол в куки да го види малечкото. Едно влезнал в куки, поминало не поминало малце време, им рекол да го развият, за да го види. А они му рекле: "Сега не го развиваме, а нека се стори полнокь - пет-шес саато, да идеш на река, да га избаняш, за да ни трае, зашчо немаме деца!" На пет саато отишол на реката и едно го развил - "Квак" - жабата у реката! Он фанал да плаче и викал: "Ох, църното око на тато, ох, църното око на тато! Како ке си ода дома? Я кеше да си ти пържа сланина!..." И така сос плаченье си дошол дома.

Едно си дошол, баба му го вишла и фанала да му вика: "Камо го детето, бре никаквико?! Ами ти не беше вреден за дете, та за това не ти даваше господ! На, дека ти даде, та шчо? - Во еден ден го дочува!!..." Кога баба му го карала така, жена му станала, та сос стапо, пата-кюта, пата-кюта. Он шчо ке ?я биеше той, она го избила и му викала: "Я толку маки су вишла, дур да го рода и я знам како су го родила, а ти да го удавиш?!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.