155. ИЗГУБЕНАТА ЦАРИЦА И ИЗНАХОЖДАНЬЕТО Й ОТ СИНА ЙЕ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало еден цар. Той си имал една многу хубава жена. Еднож жената му, како шчо се разодуяла по бахчата, я грабнал еден змех и я отвел у неговите сараи. Она имала и дете маленко. Детето останало и царо го поизгледал, та пораснало малку. Кога пораснало, детето видело оти татко му, кога ке станел и кога ке дойдело време да се чешла, тамам ке се опулел во огледалото, той час вакяле солдзи да се ронат от очите му. Детето се гледало и, от ден на ден наякнуело и еден ден го прашало татка си: "Зашчо плачеш, тате?" Он се опулил на детето и му рекол: "Не треба да знаеш!" Детето пораснало и се го прашало. Еднож му рекло: "Ке ми кажеш зашчо плачеш, али друго чаре нема!" Татко му, видел, не видел, му кажал: "Ти имаше майка, ама я грабна еден змей!" Детето, като чуло, рекло: "Зер я су имал майка?" - "Си имал, синко, ама сега немаш!" Син му го прашал: "Дека се навогя майка ми?" Царо му рекол: "Е е е, у оной сарай!" Син му рекол: "Ке ида да я сакам майка ми от змео и, ако я не дава, ке го заколам." Царо му рекол: "Я су изгубил толку войска и не я куртулиса, та ти ли ке я изваиш от змейовата уста? Не те пушчам; каде су я изгубил майка ти, та сега и тебе да те изгуба? После треба я да умра веднож!" Син му се обесил на врато: "Ке ме пушчиш, та ке ме пушчиш", - му викал и многу му се молил. Царо видел, не видел, го пушчил; му дал и многу войска.

Сега царскио син сос войската търгнал и дошол до трите змеовски сараи: - едино бил зелен, едино цървен, а другио бел. Майка му била у цървенио сарай. Царскио син рекол на войската си да се стокми, за да влезнат. И тамам търгнале неколку чекори до сараите, излегол еден дервиш, мавнал еднож сос топузо и я изтепал сета войска. Царскио син останал сам и зел да плаче. Видел таму една баба и й се помолил да влезне у нейната кукя. Она му рекла: "Влезни." Той влегол и зел да плаче и да й кажува: "Вака, вака йе работата." Она му рекла: "Да чекаш овде, дервишо ке иде у петок негде и ти тогай влезни при майка ти да я видиш!"

Царскио син седел до петоко и дервишо отишол, го немало, и овой (царскио син) търгнал и влегол во сараите. Майка му, како го видела, му рекла: "Ти повике живот си имал, та шчо си дошол до назе?" Он й рекол: "Ке те молам да ми кажеш, на онай цар (на татка му) коя му йе жена?" Она му рекла: "Я су!" А он й рекол: "Я су па негов син и ти си моя майка!" Тогай се прегърнале и плакале три дни и три нокя. После се свестиле и майка му рекла: "Хайде, синко, си иди, оти ке дойде змео, ке те изеде!" Он й рекол: "Ево, го нема змео, хайде да бегаме!" Као шчо изрекол, ето сарайо се пукнал от една страна и змео влегол и му рекол: "Шчо сакаш овде?"Он му рекол: "Си я сакам майка ми, да ми я дадеш!" Змео па му рекол: "Ай, си иди, зере ке те изеда!" И овай извадил сабята и го посекал на парчиня и му рекол: "Умри, проклети дзверу!" Па й рекол на майка си: "Айде сега да си бегаме!" Тамам той така рекол и змео станал како шчо си бил по-напред иму рекол: "Да те изеда ли сега?" Како видел това, се почудил царскио син. После змео па му рекол: "Земи натрупай еден куп дърва, ке легна отозгора, а ти ги запали да изгора, та па ке оживея." Царскио син направил еден куп сос дърва и змео легнал на купо отозгора. Тогай ги подпалил. Змео изгорел. Царскио син тогай рекол на майка си: "Айде да бегаме." Майка му рекла: "Не умрел! Види димон, он йе това!" И седеле, та гледале, - виделе, малку по малку димо се сбрал и змео оживел, та му рекол: "Виде ли? Иди си, да не те изеда!"

Тогай майка и син измислиле една хитрос: "Майка му да го излаже змео, да го праша от шчо йе неговата умирачка, та му рече: "Маж ми дойде, волку войска потроши и не ме зеде; сега се надея ошче на сина ми. А и той не ме куртулиса. От сега веке су твоя, ама да ми кажеш от шчо ти йе умирачката?" Така й рекол син йе да го праша змео и си отишол, оти змео му заръчал да си иде в еднож, та го било стра, да не го изеде. Царскио син се простил сос майка си и си отишол при бабата да чека друг петок.

Тамам он си отишол, змео дошол, - се пукнал сарайо и влегол при царската невеста, а она му рекла: "Змеу! ушче на сина ми се нада; и той, еве, нишчо не стори. Сега веке су твоя. За това ке ти се молам да ми кажеш, от шчо йе твоята смърт!" Он й рекол: "Я саде тогай може да умра, кога ке го утепаат тоя змех, шчо йе на долнио свет. Таму у него йе моята умирачка - той я носи у мео, у една кутия. У тая златна кутия има три пилиня златни. Дури се живи тийе пилиня, я никако не умирам, а кога ке умрат они, тогай и я ке умра, - моята живот у ни стои!" Тогай майка му на царскио син па го прашала змео: "Ами от кай се оди таму?" Змео й рекол: "Еее, таму, от еден бунар доле, еее! Па на долнио свет, таму има два овна. Аку падне на белио овен, ке излезе на белио свет, ако падне на църнио, не ке излезе!" А от како й разкажал се, си отишол.

После дошол царскио син при майка си и я прашал; а она му кажала сето, шчо й разкажал змео. Тогай той отишол кай бунаро, се прекърстил, та рипнал доле и се явнал на белио овен. После одил, одил и дошол до еден град. У тоя град имало еден цар и царскио син кондисал у една меана и таму пренокюял. На утрото гледа, народо се собира на двор от градо, кай една чешма; и овой отишол. Гледа една промената мома кай плаче. Овой отишол при момата и я прашал: "Шчо плачеш?" Она му рекла, оти овде йе чешма и еднож во годината пресекнуе от еден зме; - змео я запира и чека да си земе курбано, по една мома. "Сега дойде ред и за мене - я су царска керка!" Овой й рекол: "Дека ке те води и дека ке те яде змео и я ке ида сос тебе." И она му благодарила за доброто.

По едно време изгърмело и змео дошол. Свето, шчо бил собран, се разбегале, саде царскио син сос царската керка останале. Тамам змео посегнал да я земе царската керка и царскио син измъкнал ножо, го заклал змео и го разпарал, та му извадил от мео кутията сос пилинята и тогай дошла водата и протекла чешмата. Тогай й рекол на царската керка да си одат. Търгнале и дошле у градо. Царо и свето, као ги виделе оти се вракяат, се насмеяле. Тогай царскио син им разкажал за сето, шчо станало. Свето, како чуле оти чешмата протекла, отишле да си точат вода.

Царо го канил на вечера и му рекол да го стори зет, а овой не кандисал, а му рекол оти: "Я си имам работа на горнио свет." И така царо не можел да го кандиса, за да го стори зет.

Царскио син търгнал и дошол при бунаро, дека стояле двата овна и се качил на роговите на овено. Той си дигнал на горе роговите и го изкачил на горнио свет. Тамам изкочил от бунаро, я извадил кутията и му откинал главата на едното пиле. Змео веднож легнал болен под едно дърво и зел да рика толку силно, шчо целата земя се тресела. Царскио син дошол при него и змео му рекол: "Аман, ти се молам, кой си; ке ти дадам шчо сакаш, саде дай ми кутията и не кини главите на пилинята. " Царскио син му рекол: "Ке ти я дада кутията, ама ако ми оживиш войската, шчо ми я изтепа дервишо." Змео му рекол: "Иди таму, еее; на оная гора йе войската таткоа ти. Таму има еден кладенец, земи малку от тая вода и попърскай гората." Така сторил царскио син, та сета войска, шчо била изтепана, оживела. И тогай царскио син си търгнал сос майка си и сос войската. Тогай откинал главите и на онийе пилиня и змео извикал: "Олеле, сърце." Земята и гората се затресла и умрел. После царскио син отишол при татка си сос войската и сос майка си.

Тогай татко му се зарадувал многу, собрал свето и ги поканил да отидат в църква и да се помолат богу за войската и за царицата, шчо се вратиле и оживеле и после да прават празник во той ден.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.