154. ЦАР И ТРОЙЦАТА МУ СИНОВИ

Том 2: Приказки и предания

Имало едно време еден цар и тройца синови. Царо се разболел и сакал да остави царстото си на най-харнио от синовите си. Еднож ги викнал и им рекол: "Я су болен многу и сакам еден от вас да остава на моето место. Затова ке ви кажа нешчо, ке го извършите ли?" Они му рекле: "Ке го направиме, тате!" - "Су чул, - рекол им он, - имало на едно место едно пиле, името му йе Интизаль-бульбуль. Ако го найде еден от вас, ке оздрава, а ако умра, нему ке му остава царстото."

Овье търнале и дошле до едно место. Тамо имало три патишча и у стред имало една голема плоча. Най-малио рекол: "За да се найдиме, кога ке се вратиме, овде да си оставиме пърстените" и као шчо рекол малио брат, го послушале и кандисале да си турат пърстените под плочата. Откриле плочата да ги турат и виделе на нея писмо: "Кой ке иде по овай пат, ке се врати назад; кой ке удри по стреднио, я ке се врати я неке; а кой ке търне по трекио, не ке се врати." Големио удрил по той пат, шчо пишуело: "ке се врати"; стреднио удрил по той, шчо пишуело: "или ке се врати или не!"; а най-малио удрил по той пат, шчо пишуело: "не ке да се врати назад"; и така се упатиле. Малио одил, одил, дошол до една баба. Он йе рекол: "Добро утро, бабо!" Бабата му се опулила и му рекла: "Дал ти господ добро, синко!" Па му рекла: "Сине! ако не беше ми рекол: Добро утро, кеше да те изеда." Он и рекол: "Ти па бабо, ако не ми речеше: Дал ти господ добро, кеше да те изсеча." Бабата па му рекла: "Каде ке одиш по тоя пат, синко? Ке те изедат змеови." Он й рекол: "Су търгнал, бабо, да сакам на ваму и ке прашам, кой го знае, дека се навогя пилето Интизаль-бульбуль. Бабата му рекла: "Я имам четириесе синови, ако сакаш, остани да нокюеш, ке ги прашам; ако знаят, ке ми кажат." Овай кандисал, видол времето, оти се стемнило и й рекол: "Ке остана, бабо, ама ме стра да не ме изедат синовите ти." Она му рекла: "Ке те скрия у мене, на тавано." И така останал. Дошло време, кога ке си дойделе синовите на бабата. Она го скрила на тавано. Синовите дошле и рекле на майка си: "Добро вечер, стара майко!" Она им рекла: "Дал ви господ добро, синови!" Седнале и я прашеле како помина дено? Има ли некой да йе дошол? Она им рекла: "Помина убаво и не йе дошол никой". Се опулиле в еднож сите, нарипале и й рекле: "Овде има човек - ни мириса на човечко месо." Майка им им рекла: "Нема никой." - Они па рекле: "Има." - "Ке ви кажа право - рекла па майка им, - ама ако нема да го изедите". Они й рекле: "Нема да го изедеме." И она го симнала от тавано. Овай, царскиов син, како ги вишол, се уплашил и ги поздравил. Они станале и му сториле место да седне. Го разпитале от каде иде и за каде ке иде. Той им кажал: "Я су син на еден цар. Татко ми се разболе и ме прати да го сакам пилето Интизаль-бульбуль. Ке ве молам да ми кажете дека се навогя?" Се прашале еден на друг, та рекле: "От нас нема ни еден да знае, ама по-така прашай, таму има осумдесе души бракя, они може да знаят, дека се навогя." Седнале, та вечерале шчо дал господ. По вечерата, кога се накутнале да спият, му рекле: "Утре ке ти дадеме еден от нас, да те отведе до таму."

Станале на утрото сите, го изпратиле, а най-малио го отвел до таму. Вишле една баба, я поздравиле и она ги поздравила. Той, малио зме й рекол: "Тетко! Овай йе наш човек, кога ке дойдат братучедите ми, да не му направатнекакво зло." И така он си се вратил назад. Ацарскио син останал при другата баба. До дека си сборуеле, се мъркнало. Бабата му рекла: "Сине! ке дойдат веке синовите ми, ела да те скрия, оти най-малио ми син е половина човек, та да не се уплашиш." Овай кандисал и она го скрила зад вратата, зад метлата. Дошле синовете й и направиле живо здраво сос майка си. Она им рекла: "Денеска по-мина, сполай богу, мошне харно." Они й рекле: "Майко! Да не има човек овде?" Она им рекла: "Има еден царски син; го доведе най-малечкио ви братучед и рече да му кажете, шчо знаете и нишчо зло да не му правите." Они й рекле: "Нека излезе, дека е?" Она отишла зад вратата, удрила метлата и он излегол, ги по-здравил и седнал да вечера сос ни. От како веке вечерале, овье го прашале, за шчо йе търгнал да сака? Он им кажал се. Сите рекле: "Не сме чуле, ни знаеме." Саде най-малийо рекол: "Я знам, ке ти кажа." На утрото осъмнало. Сите се простиле сос царскио син и си отишле. Малио останал да го води.

Търгнале и дошле до една вода голема и му рекол: "Седни да ти кажа" - и му кажал: "Ке се собере на ова место пеня от водата и ти ке а пованеш и пенята ке стане мост. По него ти ке поминеш. Таму има едни порти. Ти ке земеш левото крило, ке го туриш на десната страна, а десното на левата, ке влезнеш у дворо. Таму има една чешма, шчо тече кърв и гной. Ти ке се напиеш и ке речеш: "Их шчо била сладка вода." Ке влезнеш по-натре у дворо. Таму има ърслан и еден овен. Ке видиш на ърсланьо му йе турено да яде сено, а на овено месо. Ти ке земеш от овено месото, та ке го туриш пред ърсланьо, а ке земеш сеното от ърсланьо и ке го туриш пред овено. После ке земеш, ке измиеш лествицата, та ке се качиш на чардако, ке го измиеш и него. После ке се опулиш на право, ке видиш на едната врата две саби. Ке земеш от левата страна сабята, ке я туриш на десната страна, а от десната страна, на левата. Ке влезнеш у одаята. Таму ке видиш една мома; ако гледа, тогай она спийе; ако мижи, она тогай гледа. Ти ке земеш, ке я бациш еднож и ке откачиш кафезот сос пилето."

И така царскио син фанал пенята, та станала мост и той по него заминал оспротива у сарайо и отишол при портите и ги разменил. Влегол у дворо, се напил от чешмата, шчо текла гной и кърв и рекол: "Их, шчо сладка вода." Зел, та разменил от ърсланьо сеното и го турил на овено, а от овено месото го турил пред ърсланьо. Измил лествицата, измил чардако, разменил сабите от левата страна на десната, а от десната на левата. Влегол у одаята. Видел оти спие момата. Се прекърстил, я бацил еднож и го откачил кафезо сос пилето.

Момата се разбудила и го бъркнала, ама не могла да го втаса, та се извикала и рекла: "Посечете го, сабьи, да го вида кой йе?" Они й отговориле: "Ето девет години не си не преместила ъргьосани сме, он денеска дойде и не премени." И така они не я послушале. После викнала на чардако: "Скърши се, чардак та го утепай, да го вида кой йе тоя?" Он й рекол: "Ти не си ме девет години помела, а он денеска дойде и ме измете!" Така чардако не я послушал. После рекла: "Скърши се, лествицо, да вида кои йе?" И она му отговорила, како чардако. После рекла: "Скини синджири, ърсланю, та го изеди, да го вида кой йе?" И он й рекол: "Девет години пред мене сено стои, а пред овено месо, та не се сети ти да ни го промениш, а он денеска дойде и ни го промени." И така и они не я послушале. После па рекла: "Отпушчи се, чешмо, та го удави, да го вида кой йе?" Чешмата й рекла: "Я, ево, каде течам девет години, тебе те гнас да се опулиш во мене, а той денеска дойде и се напи." Така и чешмата не я послушала. Най-после рекла: "Затвори се, порто, да го вида кой йе?" И она и отговорила: "Девет години стана, како пуста зея, а той дойде, та ми размени десното крило на левото, а левото - на десното!" Така и портата не я послушала.

И така после тая се фанала за коси да се кубе. Царскио син сос пилето избегал и она по него търчала и му се молила: "Земи ме и мене сос пилето, оти ке умра без него, земи ме, ке су ти жена." И той я зел и си търгнал пато.

Поминал покрай осумдесете бракя, им благодарил. Поминал после и покрай четириесете други бракя и ним им благодарил. После отишол кай плочата и чекал три дни. Таму дошле бракя му и не се познале. После си отишле при татка си и му разкажале за се, како им се сторило и шчо им дошло на главата. После царо дал на по-малио син половината царство и му дал изан да се ожени за тая мома.

Забележка: "Овая приказка, како що се види от името на споменуваното в нея пиле, тряба да е от турско-арабско произхождение, каквато се вижда до негде да е и следующата."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.