153. ЦЪРНА АРАПИНА, СУЛТАН МУРАТ И КРАЛЕ МАРКО

Том 2: Приказки и предания

Кула гради църна арапина край Църно море. Градил я токмо девет години, па му вика ветер от море: "Зашчо градиш, църна арапино, кула девет години, коа немаш лика спроти тебе?" Църна арапина отговара на ветер църноморски: "Моя лика йе у Цариграда, у цар Мурата, я ке му зема едната керка." Па си прати църна арапина на цара Мурата у Цариграда църна книга, бело писмо: "Да готвиш, цару, за иляда и петстотин души сватови гозба, ке ти дойда, да ти зема твоята мила керка." Цар Мурат си пее църна книга, па си плаче и си мисли, како да прави. Па му текна, хабер да си стори на Марко Крале у Прилепа града: "Те молам, Крали Марко, да дойдиш, да ми куртулисаш милата керка от църна арапина, ке ти дадам девет товара хазно и девет товара благо." Марко Крале му отговаря на цара Мурата: "Не бери гайле, цару, нека дойде църна арапина у Цариграда, ти да му я дадеш твоята мила керка. Я ке го чекам у Прилепа града; ке седам у ладна меана. Кога ке мине църна арапина, я ке го пречекам, ке му я зема невестата и ке ти я врата назад керка ти."

Дошол църна арапина у Цариград, минал со иляда и пет стотини души сватови. Кога минал покрай Цариграда, сите дукяни биле затворени и жива душа немало по градо. Па си влезе у цара Мурата и му зеде едната керка, па си търна со невестата. Ке мине покрай Прилепа града. Кога дошол близу до Прилеп, магли дувнале. Се научиле свето оти ке мине църна арапина, - затвориле дукяните и целата чаршия се скриле сите по куките; саде Марко крале седе у отворена ладна меана и си пие вино студено, а до него стои Шарца койня. Пие Марко сос чабур вино и на Шарца койня му сипуе сос леген. И ето го, минуе църна арапина, се пули на Марко крале и му вика: "Бог те убил, бело бугарино, шчо си седнал у ладна меана, - саде ти сам соз дукян отворен?" Марко крале си отраял, па се напил ушче еден чабур вино и му дал и на Шарка коня еден леген, па си вика на Шарко коня: "Хайде, кузум, да се обидиме, на царо да се повалиме?" Па се качи, та отиде, си го довтаса църна арапина, па му рече: "Ела да ти кажа, църна арапино, како се зема цар-Муратова керка!" Па си извади сабя вренгия, та си удри църна арапина, - го натера девет аршина у земя. Се разбегаа сите сватови и си зеде назад Марко невестата, та я отведе у Цариграда на цар Мурата, та си зеде девет товари азно и девет товари благо. Па си ги натовари на осумнайсе маски сос педесе души царски човеци, та си ги доне у Прилепа града.

Забележка: "Тази приказка, както явно се види, била е песен, а по-седне се преобърнала на приказка."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.