|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
151. СТАРЦИТЕ - БАБА И ДЕДО, БАБА МАРТА И РИЗИКОТ Едно време еден сиромаф старец и бабата му си празнуале празникот на баба Марта. Дедото рекол на бабата си: "Хайде, бабо, да си купиме риба, да си ядиме денеска, да се гостиме за името на баба Марта." А бабата му рекла: "Шчо ти треба риба, - плуни тебе, плуни мене? Ами да си купиме винце, - бакни мене, бакни тебе!" И така дедото и бабата си купиле винце, си яле, си пиле и се веселиле за името на баба Марта. Дошла баба Марта, та 'и видела кай си се веселиле и им рекла: "Шчо прайте тува, дедо?" - "Еве - рекол дедото - си ядаме, си пиеме и се веселиме за името на баба Марта." А таа им рекла: "Я сум баба Марта. За честа, шчо ми сте сториле, я ке ви кажа нешчо: На лето, коа ке косаат сеното, вийе да одите по ливагето, да пребирате и да собирате, колку ке мойте по-вичке сено. Коа ке жнияат и вършат жито, вийе да одите по нивьето и по гуменята, та да пребирате и наберете, колку ке мойте, повечко класье - жито. Догодина напролет ке прата големо и луто зимо, таквоо, шчо да умираат от студ и от глад лугето и добиците. Тогай, кой ке дойт да ви сакат сено за добиците или жито, вийе да му давате со наполу от добиците му, - за колку сено или жито ке му треба, да ви дайт полойната добици от колку шчо имат, - овци, кози, гояда и др." От као им рекла така, баба Марта се изгубила от пред очите им. Коа дошло време за косенье сеното, дедото и бабата оделе по ливагето и пребирале сеното, шчо остануало разтурено вамо-тамо по ливагето, та си набрале едно чудо сено. Во жетва и вършене оделе по нивьето и по гуменята и пребирале класьето, шчо пагяле от рацете на жетварите и шчо се разтурале околу гуменята, та така и жито си набрале чудно чудо. Дошло зимо, поминало. Секой, шчо имал зайре, го поарджил. Дошла пролет. Тогай баба Марта стегнала со голем студ и снег, - паднало луто зимо; добици и луге умирале от студ и отглад; нигдеа рана не се наогяло, - секой я довършил. Се разчуло оти у старецот и у бабата имало сено и жито, та се загнале и отърчале кай ниф, да им сакаат. Дедото давал секому, ама така за колку добици, - овци, кози, гояда, би му сакале рана, половината от тийе добици да му се даат нему за храната, шчо ке им даел за другите полойна. И така секой сакал, нейкел, му даал на старецот полойната от добиците си, шчо имал, та земал от него сено, за да си преранит баре останатите за него други полойна добици. Така чинел старецот и со житото, - го продаал многу скапо, та за малце време се обогатил многу, си накупил мулкои (имущества), нивье, лозя и др. Коа разбрал ризикот, многу му завидел и намислил да го осиромашит па. Той си рекол на умот коа старецот ке одел на лозье, за да го кройт, той да му се воврит мегю нодзете, та со сорот негов да му 'и преечит. Така да лежит многу време болен на постела, та па да се осиромашит. Баба Марта разбрала за Ризикоата мисла, та отишла при деда и му рекла: "Ризикот твой ти завидел на богатстото, та намислил па да те осиромашит. Той имат мисла, коа ке ойш на лозе да го кройш, да ти се воврит во нодзете, та со сорот да си 'и преечиш нодзете. За тоа ти, коа ке ойш на лозе, да си земиш една врекя, да я клайш мегю нодзете, та, коа ке дойт Ризикот, да ти се воврит мегю нодзе, ти да го сгнетиш во врекята и седне да а зашилиш. После да земиш една суроица, да удриш, да удриш, колку шчо ке мойш, дури да го омалодушиш, ама да го не отепуаш до смърт." Така дедото, коа пошол на лозье, да кройт, си зел со себе и една врекя и, коа ватил да кройт, си я клал врекята, мегю нодзе. Ете го Ризикот, му дошол и му се воврел мегю нодзете. Старецот го грабнал и го нагнетил во врекята, та го зашилил во неа. После зел една суройца и паткют, удрил, удрил, колку шчо можел, дури го омалодушил. Ризикот викал, плачел отнатре и му се молел да го прости, а старецот се туку удирал, удирал, дури му 'и наместил коските и го донесол до полойна душа. Най-седнего простил и го извайл от врекята, ама со той каул, оти не ке му прайт веке зло, а секога добро. От тога веке Ризикот се му помагал на деда. - Коа било суша, той одел, търчал на горе, на долу, от една планина на друга, за да му пушчит вода во нивьето, да му 'и повадит. Еднож дедо го нашол край нивьето, кай си седел уморен и му рекол: "Шчо си барал тува, бре невтасал?" А Ризикот му отгоорил: "Еве, до сенова кай сум търчал на горе, на долу, от планина на планина, за да найда вода, да пушча во нивьево, да 'и полея. Сега сум дошол, уморен сум, седнаф да си почина малце."
Прилеп - Македония; зап. в Самоков; ризик - късмет, счастие.
============================= Други публикации: |