150. МАЙМУНОТ И КРАДЕЦОТ

Том 2: Приказки и предания

Си бил еден бакал. Той, наместо измекяр, си имал на дукян еден маймун. Маймунот толку разбуден и очиклен бил, шчо по-арно от еден измекяр му вардел дукянот и, коа стопан му да не бидел тува, го остаал на дукян маймунот, и овай, маймунов, така му чуал стоката, шчо не можел никой да се доберит до дукянот и да земит нешчо.

Еднаж бакалот се повалил пред едни свои приятели, оти имал таков еден маймун, шчо му вардел дукянот по-арно от измекяр. "Шчо имам еден маймун - рекол той, - не йе кабиль да остайт некого да се доберит до дукянот и да му земит нешчо, - по-арно от измекяр!" Еден от тийе бакалови приятели му отгоорил: "Ех ама и ти, маймун ке ме довардел! Я шчо сакаш да му украда? Ако мойт, нека ме довардит!" Така тийе двайцата ватиле да се препираат; единийот велел: "Можам да му украда шчо сакаш", а другийот: "Немойш"-и, от сбор на сбор, най-после се обложиле.

Ошол крадецот кай бакаловийот дукян и се мачил да земит нешчо от дукянот, ама маймунот си отворил очите двете четири, та, рипни овде, рипни онде, върли се на него, драсни го, не го остаал нито да се доберит до дукянот. Той не моел никако да му земит нишчо. Най-седне му изтекнало да му напрайт една итрос, - да го успият. Застанал от страна и ватил да му чинит секакви ишарети, - му маал со раце, му тупал со нодзе. Маймунот, гледаеки го, праел и той како него. Крадецот тогай ватил да му мигат и да му клепкат со очите и маймунот ватил й той да мигат и да клепкат. Най-седне крадецот, мигаеки и клепкаеки често-често и бързо, бързо, замизал сосема и стоал така замизан неколку време, небаре као да заспал. И маймунот исто така сторил, - мигал, клепкал, мигал, клепкал, и най-седне и навистина си заспал. По малу време крадецот се опулил и видел оти маймунот си спиел. Тогай той полека, полека се добрал до дукянот и зел шчо сакал и колку шчо сакал и му отнесол на стопанот бакал, за да му кажит, оти маймунот, вернийот негов измекяр, не можел да го довардит.

Тога бакалот ошол на дукян, го ватил маймунатого со еден гърбач и удри, удри, го отепал от бой, а на секое удиранье, се му отворал и му затворал очите, за да му дайт да разберит со таков ишарет оти за тоа го биел, зашчо той заспал, та остайл да му се украдит от дукянот.

По тоа после бакалот пак ошол кай крадецот и му рекол: "Хайде сега, ако мойш, укради пак." Той па ошол и па со такваа дубара, со замижуанье и заспиванье сакал и се мачил да го излажит маймунот, ама овай, от као се попарил еднаж от бойот, шчо ял от стопана си, наместо да замижит, коа крадецот замижуал, той ушче пойчке 'и отворал очите, дури и со пърсти 'и теглел трепките, да не би некако па да се излажит да замижит й да заспиет, та да му се украдит па нешчо от дукянот и па да ядит бой.

Така вторийот пат крадецот не моел да му земит нишчо от дукяно.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.