148. ХИТЪР ПЕТЪР

Том 2: Приказки и предания

"Върли го во морето, а той ке ти излезит со стадо овци." (нар. пос.)

Кой българин не знайт по нешчо за Итар Петар? Но нека и нийе прикажиме малу нешчу за него, колку да не се отчислиме от собратята си.

I. ИЗМАМАТА ИТАР-ПЕТРОА

Итар Петар, знайно йет, во своето село имал голяма чес, као умен и итар чоек.

Некои негои селани, тройца на брой, му завиделе за честа, та се нагоориле да му поцърнаат убаото име, излагувайки го со некоя по-голема итрос.

Во некойе, ближно до негоото, село, секоя година се чинел панаир; тамо се продаале и ядри добици.

Итар Петар си имал една ногу добра и ранена крава, та я зел да я отерат на панагюр, за да я продайт. На патот Итар Петар, одееки си на панагюр, стретил тройцата нагоорени завистници негои; тийе максус пред време се вракяле от панагюрот - не сите заедно, а еден по еден.

Първийот, шчо го стретил, от као го поздравил, као шчо йет адет, го прашал Итар Петра, каде одел така со кравата. Итар Петар, незнаееки нишчо от усборуваньето нифно, му кажал прао, оти я терал кравата на панагюр, за да я продайт. А завистникот му рекол: "Краваа твоя, као шчо йет толку убаа и претила, ако би немала ушче опашка, би се продала за висока цена; оти на панагюрот ногу се барале безопашати крави, - рекол той, - ногу скапо се продаале."

Итар Петар излаган, преекол опашката на кравата и си търнал патот.

По-тамо го стретил вторийот му зависник, та и той сторил со Итар Петра као шчо и първнийот и го научил да окършит рогоите на кравата си. Най-седне, ушче по-натамо го стретил трекийот, та па той го научил да йе преечит и ушите на кравата. Итар Петар отерал на панагюр угоената, а окастрена своя крава. Се набарале околу неа мнодзина купувачи, оти ногу им се свидела, та сакале да а купат за дамазлак, ама им пречело окаструваньето. Най-после Итар Петар немал шчо да чинит, - никой не му я купуал за дамазлак, та я продал на касапите за коленье. А ке преголтнел ли излагуаньето си? Не, никога; той ватил веке да се мислит, како да си отплатит за него.

II. ПЪРВО ОТПЛАКЯНЬЕ Х-ПЕТРОО

Коа се вракял Итар Петар от панагюр, 'и стретил тройцата си лагачи, - созаклетници, шчо се радуеле за лагата, шчо му напрайле, ама овай без да си изкажит ядот, се престорил оти божем им благодарит, шчо му сториле големо добро, шчо го научиле да я окастрит кравата, та да си я продайт на цена многу по-висока отколку шчо, ако би била читава, та за тоа'и викал да'и служит кърчма (да ги чърпи), за да им покажит со тоа големото си благодарение.

Итар Петар имал дома си две зайчиня. Коа ке дойделе калесаните от него лажеприятели, той пошол на нива, тамо негде близку, колку шчо можел да се чуят глас от дома му, а на жената си йе нарачал, коа тийе ке дойдат, да'и задържит дома и нему да му пратит божем зайчето, за да го викат, та и той бъргу да стасат.

Гостите дошле, а Итар Петар бил веке на нива. Жената му'и поканила да поседат и да почекаат малце и им рекла оти мажот йе бъргу ке си доел. Тийе седнале, а жената извайла едното зайче пред гостите, му зарачала да ойт на нива, да го викнит мажа йе - Итар Петра, зашчо му дошле гости, та го изпушчила на патот. Псите селски, као ги виделе дивото зайче, се загнале по него со силно лаенье, а тоа, от страф, пърснало да бегат и се изгубило. Итар Петар от нивата чул предскроената кучешка врева во селото, се загнал и той час стасал дома си.

От као 'и поздравил гостите со "добре дошле" Тийе го прашале, кой му казал оти тийе дошле, та шчо толку бъргу той стасал? Итар Петар им отгоорил, оти той си имал едно зайче, та тоа дошло на нивата и му казало. Гостите посакале да го видат умното и бързо зайче. Итар Петар им изваил второто зайче (оти първното го немало веке; тоа, уплашено от псите, си избегало и не се вратило). Гостите коа го виделе, се почудиле на заячката му умшчина и му го посакале да му го купат. Той, божем не сакал никако да им го продайт, ама най-после, неможееки да им разсипит кейфот, се сторил кайль, та им го продал за една цена, колку шчо чинела окастрената негоа крава и нешчо пойчке.

Гостите си го зеле веке зайчето и си пошле, а оти беа тройца, не можеле никако да се погодат кой от ниф да го имат. Се погагяле, како се погагяле, най-после се погодиле вака: секой от ниф да го имат по неколку време; първно еден, после друг и най-после трекийот.

Коа си отишле от Итар Петроата кукя со се зайчето одееки си на пат, се отдалечиле еден от друг до една далечина, за да го клаат на работа зайчето сите тройца наред, спрема нагоараньето си и ватил първнийот да му порачуат нешчо на зайчето, - да ойт да му речит нешчо на другийот по-отдалеченийот. Ама шчо туку го изпушчил от раце, божем да ойт кай другийот, тоа пърснало да бегат на каде очи му глеале, а не каде шчо го пракяле. И така, со изгубуваньето зайчето, тройцата Итар Петрой зломисленици скапо му изплатиле кравата и претърпиле първната половина от негоата лутина.

III. ПЪРВНО УТЕКУАНЬЕ ОТ УБИЙСТВО И ВТОРО ОТПЛАКЯНЬЕ ИТАР ПЕТРОО

Созаклетниците Итар Петрои, разлутени от лагата му со зайчето, намислиле и се усборуале да го отепаат. Итар Петар усетил нифната мисла, та 'и викал на гости, божем да 'и умирит, а поичке да им отплатит ушче по-скапо. Тийе пошле дома му со мисла да го отепаат. А коа чуле И. Петар да нарачуатна жената си да уготвит убаа и сладка вечера, от многу турлии манджи, си рекле мегю себе: "Айде по-напред да се гостиме еднуж на вечерата, та седне го отепуаме." Помегю тоа време Ит. Петар извайл им ракия и мезиня, тийе пиле и се повеселиле, а най-седне дошло веке време и за вечеранье.

Итар Петар повелал на жената си да оставит софрата и да донесит манджите. Жената му ставила софрата и донесла първната манджа. От коа се изела тая, требало да се донесит втора, на ред. Арно, ама жената, спрема као шчо се усборуале со мажа си, му рекла тогай, оти не уготвила втората манджа шчо порачал. Той тогай божем се разлутил на неа и я ругал, та йе повелал да донесит трекята манджа. Таа я донесла, а от как я изеле и неа, требало да донесит четвортата. Жената сторила и за неа као и за втората, - не донесла, оти не била уготвила. Така исто не уготвила и не донесла и пета нито шеста нито па друга некоя манджа. Итар Петар се разлутил божем многу на жената си и до толку оти не 'о послушала да уготвит сите манджи, шчо йе бил порачал и, со непослушуаньето си го устрамила пред тийе чесни гости, - бели образи, шчо дури скочил върз неа и изтърнал ножот, та я заклал пред ниф. Жената паднала мъртва, шурнале кървье от гърлото и божем умрела.

Гостите се почудиле и се потресле от лудоста Итар-Петроа и многу се ужалиле за кутрата домакинка, та многу го ругале, оти така да а заколит! А Итар Петар 'и успокоил и им рекол: "Е, приятели, бидите мирни, ви се молам. Я ако не йе праам така на жената ми, таа би ми се качила на вратов. Почекайте малце, нека се помачит, та седне ке видите, я си имам една свирка (или шупалка), ке йе засвирам и таа той час ке оживит. И навистина по малце време Ит. Петар изваил от поясот една шупалка, йе засвирил и жената му малце по малце се свестила оживела и станала на нога. (Се тоа било лага Ит. Петроа, той ушче от по-напред се усборуал со жената си, йе завил околу вратот едно црево полно со кърв, шчо изтекла после, коа божем я заклал.)

Гостите се почудиле на свирката, каква сила имала таа, та да оживуат умрени луге?! Му я посакале да им я продайт. Ит. Петар се престорил, божем не сакал да им я дайт, а коа многу му се тоариле, не можел да им разсипит атарот, та им я продал за една скапа цена.

Зел я първно еднийот, та се загнал дома си да а обидит на жената си. Се престорил оти се налутил на неа, та а заклал. Зел после свирката, свирил, свирил, божем да а оживит, ама не било кабиль. Таа си умрела, а мъртов чоек не мойт со нишчо да оживит. Усетил излагуането си и никому не казал. Я дал свирката на вторийот си другар. И той исто као него сторил. Най-после трекийот, най-отзаднийот заклал жената си и не можел веке да а оживит. От као сите тройца свършиле работа со жените си, - 'и заклале, 'и намириле, се нашле негде и си разкажале еден другому излагуаньето си, та се окайвале и не по-мислуале веке да го отепуат Ит. Петра от страф да не им напраит некое по-големо зло, а се усборуале да се оплачат на селото - тоа да му чинит чаре као на лош чоек.

IV. ВТОРО УТЕКУАНЬЕ ОТ ЗАГУБА И ТРЕКЬО ОТПЛАКЯНЬЕ ИТ. ПЕТРОО

Коа тройцата Ит. Петрои приятели (!) се оплакале на селото за пакоста, шчо им сторил со свирката, - да си заколит жените, селаните се собрале на собор и отсудиле: Ит.-Петра да го върлат во море. Го ватиле, го нагнетиле во една врекя и го ушиле, та го дигнале и го носеле да го върлат во море. Као дошле край море, го остаиле и, не знам за какво нешчо се загнале и си разотишле кой на горе, кой на долу, тукуречи, нешчо чудно се сторило тамо негдеа наоколу, та да видат шчо било. А тогай Ит. Петар викал отнатре, от врекята: "Не сакам, нейкюм, не сакам, нейкюм!" Тамо наблизку имало еден овчар, шчо си пасел овци, та коа я видел врекята, се приближуат да видит шчо ке бидит аджиба? А коа дошол до неа, чул от натре глас: "Не сакам, нейкюм, не сакам!" Овчарот видел во врекята чоек и го прашал: "Шчо не сакаш, шчо нейкиш?" А Ит. Петар отнатре му отгоорил: "Селаните се собрале, та ме натиснале овдеа да ме клаат цар, а оти я не сакам, сакат да ме върлат во море!" Тогай овчарот му рекол: "Ако не сакаш ти, я сакам." - "Ех, коа йе така, - повторил Ит. Петар, - отвързи ме, влези ти во врекява, та коа ке доат селаните, речи им оти сакаш, се чиниш, та нека те клаат тебе!" Овчарот отвързал врекята и Ит. Петар излегол, а на место него влегол овчарот, от као по-напред си размениле и алишчата - овчароите 'и облекол Ит. Петра, а овогойте - овчарот. Ит. Петар ги вързал арно во врекята и го остайл, па си зел овчаровийот кърлиг и пошол при стадото. Изпомегю тоа време стасале и селаните, дигнале врекята на рамо да а върлат во море, без да знаат шчо се сторило во тоа време со врекята. Овчарот от натре викал: "Сакам, сакам да се сторам цар." Селаните, коа чуле така, си помислиле оти Ит. Петар от страф полудел, се поулайл, та привясале да го върлат како и како по-бъргу и го върлиле, па си отишле, без да знаат кого върлиле во море, дали Ит. Петра, дали сиромаф - овчарот, и го удайле.

По малце време Ит. Петра го виделе кай терал стадо овци и се почудиле: "От као излегол со овци?" Па го прашале: "Как така, Петре? Нийе те върлифме во море, да те удаиме, а ти кай си нашол тийе овци?" - "Ето така, - им отгоорил той, - вийе ме върлифте во море да ме удайте, а я си изваиф цело стадо овци!" - "Ами имат тамо многу овци?" - го прашале па. - "Мноогу! - отгоорил им той, - имат во дното и повечко излегуат църни, колку сакат чоек мойт да си извайт!" Тогай селаните, полакомени за овци, пошле сите да се върлат во морето, за да изваат. "Най-първно - си рекле, - нека се върли попот, па, ако той извайт, тогай се върламе и нийе." Най-напред се върлил попот со се камилавка и пропаднал во дното, а камилавката му пливнала над водата. Селаните као я виделе, им се сторило оти йет църна овца, шчо извайл попот, та той час сите се навърлале во морето и се удаиле.

Ето как Ит. Петр им отплатил и на селаните, шчо сакале да го удаат. От това останало и пословицата: "Върли го во морето, а той ке ти излезит со стадо овци!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.