144. ПРОСТ И ЦАРСКИ РОД

Том 2: Приказки и предания

Во една царшчина умрел царот и остайл по себе дете на пе-чес години. Се собрале големците и ватиле да мислат, кого да клаат цар: едни велеле да чекат да порастит детето, а други да изберат нов. И така, препираеки се, царското дете им рекло: "Зашчо мислите така криво? За да бидит чоек цар, треба да йе от царски род, а не от каков годе." Тийе му рекле: "Оти така? Доста да йе чоекот умен и достоен, можит да бидит цар."-"Не"- рекло детето. - "Докажи ни коа така!" - рекол меджелизот.

Детето посакало две яйца, паткино и кокошкино, втасани, за да излупат от ниф пилинята. Му донесле, као шчо рекло, две яйца продупнати, готови за излупвенье. Детето зело една ваганка со вода, зело и яйцата и рекло: "Глеайте вамо." Го скършил кокошкиното яйце; пилето излегло и се удайло во водата. После зело паткиното, го скършило: патчето излегло и ватило да пливат во водата. "Ете - рекло детето, - пилето паткино, ако и малоо, ама пливат и не се удай, оти йе от сойот на патките. Така и я, ако и да сум мал, ама знам да царуам, оти сойот ми йе царски."

Коа чуле големците, се зачудиле на умот негов и си го клале цар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.