140. АРСЛАНОТ И ГЛУШЕЦОТ ИЛИ "И ОТ НАЙ-МАЛИЙОТ ИМАМЕ НУЖДА"

Том 2: Приказки и предания

Едно време едни ловджии ватиле в планина еден арслан, го вързале со яжиня и пратиле едного от другарите в град да донесит синджири, за да го вързат по-яко и да го носат без страф. Арсланот бил вързан за некой даб, рикал, копал и се, шчо му се препречило пред очи, изкорнал.

До дабот имало една дупка и внатре еден глушец. Коа чул риканьето, глушецот излегол да видит шчо йе тоа и, коа го видел арсланот, го попрашил, шчо му йе? Арсланот кренал опашката и му рекол: "Мани се, гадино ниедна! И ти сеа ке ми додеаш?" Глушецот си се скрил в дупката. Втори пат излегол, и арсланот пак го избъркал. По малу време пак излегол и му рекол: "Кажи ми, джанам, от шчо имаш мака? Белки можам да ти помогна?" Арсланот му отгоорил: "Али не глеаш шчо ми йе?- Ме ватия ловджии, ме вързаа овде и пратиа едного от ниф да земит синджири, да ме вързат и да ме носат по градишчана за да се бият шега со мене и да ме мачат! Шчо ке мойш ти да ми поможиш?" - "Тоа ти било маката? - рекол глушецот, - а то шчо не ми кажа от преге? Сеа да видиш као ке те куртулиса." Му се върлил на вратот и: "кърц, кърц, кърц!" - дури да плуниш, го прегризал яжето. "Бегай сега" - му рекол. И арсланот, као се видел слободен, избегал, чудееки се: "Я, коджамити арслан, ишло по некой пат време, да сум борчлия и на глушецон!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.