139. ЧОЕКОТ И АРСЛАНОТ ИЛИ "ЛУТАТА РАНА ЗАЗДРАВЯ, А ЛОШАТА РЕЧ НЕ СЕ ЗАБРАВЯ"

Том 2: Приказки и предания

Едно време еден чоек за некоя грешка го бъркал судот. Видел, невидел той, побегнал и ошол в планина. Одееки низ планината, видел една пешчера и се скрил внатре. Приквечерта, коа се смрачило, видел нешчо се засенила дупката. Той си помислил оти сет царски луге, туку после видел оти йе арслан. Той многу се уплашил и останал на местото като скамнен. Арсланот, лека полека, седнал до него и нишчо зло не му сторил. Малу по малу, си се научиле и си живееле заедно. - Арсланот носел лов, а чоекот си имал секира, го супраал, го печеле и си яделе заедно. По неколку време чоекот се поболил, а арсланот чудно го глеал: му носел лов - сърни, заяци и други крехки диания. И коа оздравел, многу се зарадуал арсланот. Не поминало многу време, се поболил и арсланот. Исто така чоекот го глеал - му носел вода, оган и арсланот се миткал околу него. Еднуж рекол: "Истай се по-тамо, оти ти смърдит здиот." Арсланот нишчо не рекол и се поистайл.

Коа оздравел убоо, арсланот му рекол: "Земи секирата и удри ме со сечиото, колку шчо мойш." - "Као мойт да бидит тоа? - му рекол чоекот, ич го чинам я тоа?" - "Удри ме, ти велам, зере ке те изеда" - рекол арсланот налутено. Чоекот зел секирата и му я закачил в плеки. "Сега - рекол арсланот, - ой си; до сега бефме приятели; и ако те стрета ушч еднаж, ке те изеда." И чоекот си ошол на друго место.

Поминало нешчо пе-чес месеци, коа се стретиле еднуж в недоапица во еден тесен завой. Чоекот, као видел оти не мойт да се скриет, се усмифнал и, миткаеки се извикал: "Ох, приятелю! Како си? Како поминуаш?" Арсланот никаков приятелски белег не покажал, туку се изтопорил пред него и му рекол: "Я види, се познаат раната, кай шчо ме удри или не?" Чоекот раздуал козината, поглеал и рекол: "Не можит ни да се сетит каде йе удреното." Арсланот отгоорил: "Раната, шчо ми я напрай со секирата, се изцелеа и ке се заборайт, а раната шчо ми я напрай со устата, коа ми рече: "Поистай се, ми смърдиш, никой пат не ке се изцелейт и не ке се заборайт!" Коа му рекол така, го грабнал и го разкинал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.