137. ЕВРЕИН ПРИЯТЕЛЬ ИЛИ НЕВЕРНОСТТА НА ЕДНА ЖЕНА

Том 2: Приказки и предания

Едно време си бил еден многу сиромаф чоек. Той си имал едно магаренце, си носел дърва и со тоа се прерануал.

Еднуж в планина видел едно пиле чудноато кай си лежело во седелото. Коа летнало, нашол едно яйце и си го зел. Одееки в град, го стретил еден еврейн и, коа му го видел яйцето, му рекол: "На ти пет грошой, дай ми го." - "Не играй си, леба ти" - му рекол сиромаийо. - "На ти десет, двайсет, триесет, педесет, сто грошой, дай ми го" - рекол еврейнот. - "Дай" - рекол сиромаийот. Си зел стоте грошой и му го дал яйцето. От тогай еврейнот се го пречекуал пред градот и му го купуал яйцето, шчо носел секога. За малу време сиромаийот се обогатил и се ватил приятель со еврейнот. Еднуж еврейнот му рекол да го ватит, ако мойт, пилето и да му го донесит, многу пари ке му даел. Чоекот го ватил, а не му го продал, туку си го държал дома, а яйцата пак му'и продаал на еврейнот со добра цена.

По малу време му текнало да ойт на аджилок, а кукята, жеиаси и двете деца ги остайл да'и нагледуват еврейнот, као приятел. От као ошол той на аджилок, еврейнот често, често ватил да а споогят кукята негоа и жената му се влюбила во него. Коа подсетил еврейнот, йе рекол: "Нашийот закон не ни остаат да милуаме друговерка, туку ако го заколиш пилето, ке кандисам." Жената кандисала и го заклала. Децата виделе и йе се молеле да им дайт нешчо да си каснат и да си одат у даскала. Таа изпекла сърцето и глаата от пилето и'и изпратила. Ручегот се сготвил и еврейнот дошол. Ушче не седнал арно и побарал глаата и сърцето от пилето. Жената му рекла оти'и дала на децата. Еврейнот се налутил и скокнал да си ойт. А жената, као не го пушчала, той йе рекол: "Е, арно, я ке ти даам еден лек да го изпият децата и да'и изблуят, оти тийе си стоат цели (не се смилаат)." И таа му се ветила. Слугинката чула и, као си помислила, оти сакаат да'и отруят, ошла и им рекла на децата: "Майка ви се милуат со еврейнот и затоа, шчо сърцето и глаата от пилето'и изедофте, сакаат да ве отруят. Туку, бегайте и не вракяйте се дома!" Децата я послушале и търгнале на пат. Многу време оеле заедно, а на една разкърсница, греум се разделиле.

Детето, шчо я изело глаата по неколку време ошло во една друга царшчина. Тамо се сгодило да им умрит царот и избирале нов цар. На едно широко место се сбирале сите и пушчале едно пиле. На кого ке застанело пилето до три пати, той ке бидел цар. Детето се приближило и пилето се извишило и, таак! прао на него застанало. Два пати, три пати, пак на него. И си го избрале за цар.

А брат му, шчо беше изел сърцето ошл во еден друг вилает и седел кай една вдоица. По неколку дни вдоицата, као шчо требела постелата негоа, нашла под подзглавьето му многу флорини и'и скрила као мислела, оти тоа си'и клало. По неколку дни исто пак нашла и се сетила оти тоа не знает, а сами парите се явуаат. И си го глеала много убоо. По неколку време му рекла: "Синче! я ке ода на аджилок, а ти да я вардиш кукява! После, коа ке се врата, пак ти ке ойш." Коа останало само, еднуж чуло оти му дзвекнало нешчо под перница. Кренало и нашло много флорини. Си помислило оти'и клала вдоицата и 'и клало на некое место. По два-три дни нашло пак. Нему му текнало тогай оти тоа йет от сърцето на пилето и секой ден подкренуало перницата и набрало со тоари пари.

Во тоа време се появила една, некоя мома - Дуняа-гюзель; кой ке дадел иляда алтани, йе вижджал саде раката, а кой можел да дает колку шчо тежела, можел да а земит. Детето дало многу пари и я зело. От коа живеале неколку време заедно, таа сетила, оти от сърцето му се рагяле парите и еднуж зела едно шише вино, му турила и блуячка и се ватила на облог; дали мойт да го изпиет отеднаж. Детето се излагало и го изпило. Му се сбуручкало и изблуло се, шчо имало во себе, а заедно и сърцето от пилето. Таа, бърго-бърго го грабнала и го голтнала. От тогай парите зеле да се наогяат под неа. Таа си напрайла конаци и си избирала мажи по кейфот, а него го имала за подби шега.

По неколку време вдоицата се вратила от аджилок и се научила за се, шчо му се сторило. Таа го научила и му кажала: на едно место, стред море, имало една ада (остров) и му рекла, ако поет тамо, ке нает два вида цвеке, - едно жолто и едно бело, многу миризливи. Ако го помирисат чоек жолтото, ке се сторит маска, а белото, пак чоек. Детето сторило, као сторило, завързало еден сноп търски (или ситки), се качило озгора и, троа по троа, ветрот го изтуркал тамо. Нашло навистина две цвекиня и, коа помирисало жолтото, се сторило маска, а белото, пак чоек. Сбрало по една китка от двете и као по-напред си преминало пак на суо. Ошло во Дуняагюзелините сараи и йе се повалило от далеку со цвекето. Таа имала триесет и девет слугинки и им рекла да го ватат и да йе го донесат. Дури да го отнесат при неа, той им го клал под носот на сите жолтото цвеке и най-седне и на самата неа. За една декика сите се сториле маски. 'И забрал четириесет маски и, као чул оти некой ближен цар праел сараи, ошол при него и се пазарил да му носит каменя. (Той цар бил брат му.) На сите маски тоарил, као шчо се тоарат, а на Дуняа-гюзел - без мера.

Еднуж го заглеал царот и, као шчо бил многу милозлив, рекол да го повикат и го прашал, зашчо така, без милос, я тоарат? Той тога му разкажал за се и се опознале, оти се бракя. Царот го помолил да а сторит чоек. Той изваил белото цвеке, йе дал да помирисат и таа пак си се сторила чоек. Тогай йе дале блуячка и пак го изблуала сърцето и детето пак си го голтнало. От тогай веке си царуале заедно двата брата.

Татко им, коа чул оти царуа таков милозлив цар, дошол да се оплачит от жена си, оти таа, коа се вратил той от аджилок, му рекла: "Децата умреа, пилето го заклаф за душа нифна, а гробойте'и занесе еден порой." Коа ошол сарайот, тийе го познале, а за да не сетат царските луге, зеле едно яболко, да си го върлаат и, коа се отворила вратата, го изпушчиле, станале и се наведиле двайцата, гьоа за да го земат яболкото и така му се поклонале, без да се сетит ни той, ни другите. После го изслушале, шчо сакал да се оплачат, а жена му зела да се бранит, велееки горното, шчо рекофме. Тогай тийе се разплакале, го прегърнале татка си и му се кажале, а майка си я накажале. Седне си царуале со се татка си убоо, шчо се прочуле по цел свет за своята арнотия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.