135. ЗМИЯТА И ОВЧАРОТ ИЛИ ЛЮБОЗНАТЕЛНАТА ЖЕНА И МАЖ ЙЕ

Том 2: Приказки и предания

Едно време си бил еден овчар. Пасееки си еднуж овците, видел кай горит еден даб и внатре во пенюшката чул да свирит нешчо. Се приближил до дабот и го клал низ една дупка кавалот, за да слушат. Коа го извайл, видел во него една змия и му рекла: "Шчо добро сакаш от мене, оти ме изваде от огнот?" Той йе рекол: "Шчо добро ке сакам от змия? - излези от кавал и ой си!" Змията му рекла: "Не, не, я сакам да ти стора едно добро, наведи се да ти шепна и ке разбираш секаков язик!" - "Страф ми йе - рекол овчарот - ке ме укасаш!" - "Спружи го кавалот - рекла змията -и слушай." Той го клал кавалот от една страна на уо, а от другата на земя. Змията му свирнала нешчо и му рекла: "Да не кажуеш никому, оти, ако кажеш, ке умриш!"

И нaвистина, чоекот от тога ватил да разбират секаков язик, дури и пилинята као шчо сборуаат. По малу време, као шчо си седел под сенката на едно дърво, дошле неколку гарвани и: "Гра! гра! (види, види: чоекон nе знайт оти под него имат азно)!" Той разбрал, зел еден копач, изкопал и навистина нашол еден казан со алтани, си накупил овци, говеда и се сторил първ богат.

Друг пат, одееки со жена си да се прошетат по бачилата, жена му имала едно дете в раце и била тежка со друго и вяале на кобила и таа исто тежка. А мажот вяал на ждребето, веке порастено, от истата кобила. А као се поотдалечил малу по-напред, коньот ържнал на майка си и йе рекол: "Айде де! шчо остана назод?" Кобилата от своя страна и таа ържнала и му рекла: "Ти си со две души саде, а я - со шес и сакаш да ойме еднакво и токму?" - "Зашчо - рекол коньот - со шес души?" Кобилата му отгоорила: "Я една и една во меов - две, една по мене - три, и на мене стопанката со едно в раце и со едно трудна - три, се чинат токмо шес души!" Овчарот разбрал, слегол от коньот, я качил на него жена си, а той се качил на кобилата и ватиле да одат токмо. Жената се зачудила, шчо така сторит мажот йе стред пат!

Коа ошле на бачило, измекярите го ватиле да го заколат за ручег първостинчето ягне. Тоа блекнало: "Майкооо! ке ме заколат!" - "Туф! да се не видит, - рекла майка му со блеенье, - оти я секоя година първин рагям, се моето го колат!" Овчарот чул и рекол: "Остайте го тоа, фатите друго." Ягнето со радост се вратило кай майка си. А другите овци йе рекле: "Их! на стопана си нейкет да го дает ягнето?" - "Нека йе просто, - рекла майка му - лели йе за стопанот." Овчарот рекол пак него да го ватат и го заклале. Жената се чудела шчо така чинит мажот йе.

Вечерта, коа си легнале веке и се разгоарале двайцата, се чуло от далеку глас. Овчарот йе пресекол сборот на жена си и йе рекол: "Молчи, молчи." Ватил да слушат и чул оти волци вийеле и велеле на кучинята: "Остайте не да издавиме неколку овци и вийе да ядите и нийе". Сите, младите кучиня, стрексале, саде еден стар пес, Троме, не стрексал и им рекол: "Да не се мамите да доете, оти саде еден заб имам и него на вас ке го остаам!" После се завъртил кон кучинята и им рекол: "Како вийе, предавници ниедни, стрексуете да предаате стадото стопаноо си на волците? Зашчо не ранит? За да му го вардиме, али да го предааме?" - "Шчо да чиниме, коа не ни ранат убоо - рекле кучинята. - Мие сакаме да ядиме!" - "Тух! лебот да ви убиет! Коа сте останале гладни? Ете, лели се плачите толку, я и ако яда кьотег за вас, утре, коа ке'и молзат овците на страга, ке се измоча во еден котел со млеко и ке ни го турат да го локаме!"

Стопанот се изслушал као сдървен и си я мърднал глаата. Жената му се чудела пойке и пойке. Утрента, коа си молзеле овците, Троме навистина ошол и: "цър, цър" се измочал во еден котел, полн со млеко. Овчарите, коа виделе, кренале ластагарките и се спушчиле да го тепаат. "Остайте го, остайте го, - рекол стопанот, дайте го той котел и ушче еден друг на кучинята." - "Али видофте? - рекол Троме на другите кучиня, - као шчо ви рекоф сношчи, ем млеко ни дадоа, ем я пак кьотег не ядоф. Затоа друг пат да бидите верни на стопана си." Стопанот чул и запоелал секой ден да им даваат по едно котле млеко и по-арно да'и ранат от како дотогай.

Сето тоа я праело жена му да се чудит и, коа ошле дома, го стегнала да йе кажит, зашчо така чинел? Той многу време йе се отрекуал, туку никако не можел да се откинит. Най-седне йе рекол оти, ако йе кажит, треба да умрит. - "Ах, - рекла таа, - ке умриш! тоа нишчо не йе! Сега ке познаам дали ме милуаш или не!" Видел, не видел той, се сторил кайль най-после и йе рекол: "Се глеат оти ти сакаш да умра, туку напрай ми еден ручег арен и после ке ти кажа." Таа се противила, а той ошол во бафчата да си копат гроб. Копаеки той гробот, петелот летнал от греди на гърбот коньов. Коньот клоцнал, а петелот се превърлил на песот. Той схърчил еднож и му рекол: "Ах, гиди пайпус! Не глеаш и нейкеш да знаеш оти стопанот ке умират, а тебе ти се играт?" Петелот отгоорил: "Коа йе будала и коа не мойт да поелат една жена, нека умират, зошчо му йе живот! Я дванайсет жени вода, сите со едно зърно ячмен'и лажа, и пак не им го даам, сам го яда. А той една имат и не мойт да а поелат. Я нека си земет едно дърво, нека я изредит убоо, убоо и да видиш после, као не ке повторит ушч еднож да сакат да йе се кажит тоа, шчо не йе за кажуанье."

Мажот као чул тоа, остайл гробот недокопан и, као шчо рекол петелот, грабнал една суройца, я редил, я редил жената си, йе удрил едно тепанье арно, арно, и от тогай веке не йе текнало ушч еднож да го прашатза тоа, шчо праел той. И така чоекот, со умот и со сборот петлов, се спасол от умирачка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.