134. ЗМИЯТА И ГРОБОТ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало двайца бракя женети. Тийе си имале и по едно дете. От коа умрел татко им, тийе си я делиле кукята и бафчата по наполу. Во делот от бафчата на еднийот имало една круша. Стопанот на таа круша сторил дикат оти еднуж, коа си яделе млеко и г' остайле ваганчето со троа млеко, излегла една змия от под круша, го изпила млекото и остайла на место него еден алтан. От тоа чоекот ватил ката утро да остаат по троа млеко и змията по еден алтан. За малу време той така се обогатил, - си купил овци и секаков добиток и ич не работел.

Еднуж коа си играле двайцата братучеди, по-сиромаийот рекол на братучеда си: "А бре, братучед, татко ти и татко се два бракя. Како се сторифте вие толку богати, а ние сме си пак сиромаси?" Детето се излагало и му разкажало се за змията. "А, знам, рече, шчо йе! Слушай: те познаат тебе змията и али излагат, коа да йе дайш млеко?" - "Како не? - рекло детето - се я йе даам." - "Е, коа така, слушай, коа не ке е туа татко ти, дай йе млеко а, коа ке излезит, повикай ме. Ние ке я втепаме и ке го найдиме азното, от кай шчо вагят алтани, после ке си 'и разделиме."

Детето го послушало братучеда си и, шчо туку татко му излегол, йе дал млеко на змията и го повикал братучеда си. Братучед му зел еден камен, а той се качил на круша со секирата в раце, за да а отепат, ако се качит и таа. Братучед му върлил со каменот и йе а подкинал малу опашката. Змията се разлутила, се върлила на круша и го удайла стопаноото си дете. Детето паднало умрено. Коа дошол татко му, го оплакале и от многу жал, го закопале под крушата, кай шчо паднало.

По време, от коа го попрежалил сина си, чоекот, коа видел оти се намалиле парите, ошол над дупката и йе рекол на змията: "Било, како било, поминало, мила посестримо! айде пак да си се сприятелиме, - я да ти даам по едно ваганче млеко, а ти, по еден алтан!" Змията му отгоорила: "Е побратиме! помина веке тоа; - дури да си яглеам я опашкава подкината и ти - гробон от детето ти под круша, приятели, како шчо бефме по-напред, не мойме да се сториме!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.