133. ЛОШАТА ЖЕНА - ПО-ЗЛА И ОТ ЛУТА ЗМИЯ

Том 2: Приказки и предания

Едно време еден чоек си имал една многу лоша жена, - се сакала нейзиното да бидит. А пак мажот, наопаку, бил многу кроток.

Еднуж, носееки я кай майка йе, виделе во еден вир две патки и еден паторок. Жената му рекла: "Видиш, море мажу, во вирон два паторока и една патка." А той йе отгоорил: "Не, ти се лажиш, ами не глеаш? - две патки и еден паторок." - "Не, - рекла таа, - два паторока и една патка". - Мъжот йе отрекол, велееки вистината, туку таа се заинатила и ватила да оит назад газум и да велит на мажа си: "Али ке речеш: два паторока и една патка, али не ке дойда со тебе!" На мажот му се домачило и йе рекол: "Шчо йе ова от тебе, мори жено? Опулен, сакаш да ме сториш слеп? Али не глеам оти се две патки и еден паторок?" Жената сърдееки се и одееки назад газум, пропаднала во една дупка.

Мъжот се уплашил и помолил еден орач, шчо бил тамо на близу да му дайт еден кош, за да а извайт. Орачот зел еден кош, го вързал со яже и го пушчиле во дупката, за да а изваат жената. Коа натежнало, ватиле да молкнат нагоре. Ушче недоизтъргале, ето ти едно големо змиишче се изшупило от кошот и тийе, изуплашени, се разбегале.

По малу време змията го стретила чоекот и му рекла: "Шчо сакаш да ти даам, зашчо ме куртулиса от ламията (така рехла таа за жената му), шчо падна во дупката?" - "Шчо ке сакам, - рекол чоекот - нишчо не сакам, саде да ме не укасуаш!" - "Не, - рекла змията - я сакам да ти стора добро; - за тоа ке се завиткам едно по друго околу вратот на тройца царей и никой не ке мойт да ме извайт со нишчо. А ти да посакаш многу пари и, шчо туку ке се явиш, я ке слеза. Туку немой да се излажиш да дойш и кай четвортийот цар, оти ке те изеда!" И си заминала.

Навистина, по неколку време се чуло, оти на некой цар му се завиткала змия околу гушата и на той, шчо можел да а извайт со колай, таксуале безброй пари. Чоекот се пазарил и ошол. Шчо туку се явил, змията - "фърк" - слегла и си скършила вратот - си побегнала. По некой месец се чуло, оти истата змия се завиткала околу гуша на некой друг цар. И той као знаел оти на първийот цар му я избъркал некой со многу колай (зашчо, ако некой сакал да я заколит, таа се сбирала околу врат, та требало да го заколит и самийот цар), пратил луге со молба да му го пратит той еким, шчо беше го излекуал него. Царот му го изпратил истийот чоек; и той шчо туку ошол, змията слегла и си избегала. Истото се сторило и со треки цар; - и тамо чоекот ошол и змията избегала.

Сега дошло ред на четвортийот цар да се завиткат змията и му се завиткала. Чоекот се скрил, за да не го пратат тамо, оти змията, како шчо видофме, му рече, оти ке г'изейт, ако дойт тамо. Арно, ама той се прочул веке на секаде оти знайт да лекуат от такви болести и, коа змията се завиткала околу вратот на четвортийот цар, той пратил дарой и луге со молба до царот, да му го пратит той чоек. А той као нейкел, царот запоелал да г' отнесат со сила. И така чоекот, сакал, нейкел, требало да се явит пред змията и ватил да се мислит, како да сторит, за да се куртулисат. Коа се явил пред змията, таа му завъртила глаа, а той йе рекол: "Седи си, седи си! я не дойдоф да те бъркам, туку да ти кажа, оти жената, шчо пропадна во твоята дупка, излезе и, наднурум (или фъръл-фъръл) те барат." Коа чула тоа, змията избегала и се невидела. (Толку била зла жената, шчо и змиишчето се тресело от неа и избегало.) Чоекот си зел парите и от тогай веке си живеел сам от страф да не налетит пак на некоя таква лоша жена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.