128. ЧОЕКОТ НЕМАТ ВЕРА (ДОВЕРИЕ) ИЛИ ЧОЕЧКАТА НЕПРИЗНАТЕЛНОСТ

Том 2: Приказки и предания

Еднуж еден сиромаф чоек ошол да си вакят риби во една река. Вес ден се мачил, кутрийот, нишчо не ватил. Поминал еден патник и му рекол: "Помози бог, побратиме!" - "Бог ти помогол" - рекол му сиромаийот. - "Али вати некоя риба?" - "Вес ден се мачам, нишчо не ватиф". - "Айде, - му рекол патникот, - върли еднуж на мой ризик, да видиме, шчо ке се ватит. За върлайньето ке ти даам некоя пара". Рибарот се сторил кайль и върлил мрежата. А коа я търнал за назад, му се видела тежка и рекол: "Вес ден се мачам за овье риби: коа ти биле твой ризик?" Я извайле мрежа на песокот и, коа видел, дури му се нажалило, - една върчва, а внътре, као шчо си мислел, полна пари. Си го проколнал свойот ризик; му я дал на патникот, си зел ветената цена

Патникот со радос си я зел върчвата и ошол во едно трапишче да я отворит на само. Седнал и лека-полека го отворил капагот. Шчо туку надникнал, ете ти, от недоапица (от ненадена), му се завиткала околу вратот една змия присойница и му рекла: "Ке те яда!" - "Шчо лошо ти сториф я, - йе рекол той, - за да ме ядиш?" - "Ке те яда - пак рекла змията. - Той шчо ме кладе тува, беше чоек, брат твой. Коа ме затвори и ме върли в река, я се заколнаф оти първийот чоек, шчо ке го вида, от коа ке излеза, ке го изеам!" - "Не, - рекол чоекот, - немаш прао да ме изейш оти я ти напрайф добро, а пак ти, ако сакаш да я сгазиш праината, изей ме." - "Прао имам - рекла змията, - оти той, шчо ме затвори, беше чоек и я ти кажаф оти се заколнаф; туку, за да видиш оту имам прао, айде да ойме да се судиме на първите три нешча, шчо ке стретиме."

Чоекот я зел върчвата и търгнале. Стретиле най-първо еден конь дооден и го помолиле да 'и изслушат. Змията заватила да кажуат долго и широко: "Едно време мене ме найде еден чоек и, от коа ме мачи доста, най-после ме затвори во върчвава и ме върли в река. Я многу време седоф внатре и ушче малу, ке умреф от глад. Се помолиф на господа да ме извайт, коа се заколнаф първин, оти първийот чоек, шчо ке го вида, да го изеам. Овай чоек денеска, вадееки риба ме изваде и, мислееки оти во върчвата имат пари, ме отклопи; а я, спроти клетвата, му се завъртиф около гуша. Сега, кажи ми, имам прао да го изеам или не?"

- Яди, яди - рекол коньот - оти чоекот немат вера!

- Зашчо, джанам, така сборуаш? - рекол чоекот, - шчо лошо сум ти сторил?

- Слушай - рекол коньот, от коа се допрел, зашчо не можел да се държит на нодзе, - я се родиф во едно село. Първийот ми стопан беше сиромаф, затоа, коа попорастиф, ме продаде на еден чорбаджия. Дури беф млад, господарот многу убоо ме гледаше, - двайца слуги ми служеа, - изчешан, избришан, наяден, напиен беф секой пат. Коа ке оеше некаде господарот, ми тураа сърмено седло и стребрена узда. И господарот се ме милуаше. Коа поостареф, си купи по-млад конь, а мене ме имаше за втор. Пак, како и да беше, си поминуаф убоо. По неколку години ме продаде на еден кюмурджия. Той, бидееки сиромаф, се со мене си глеаше кукята - ме тоареше без мера. Еднуж во една кал не наяден убоо, претоарен и уморен, се сопнаф со се тоар и одвай станаф. Кюмурджията се налути и ме продаде на едни егюпци. Тийе, дури беше лето, ме носеа горе-долу, пасеф; а сеа каошчо видиш, зима, немаа со шчо да ме ранат, та ме избъркаа тува, као шчо глеаш, да умирам за яденье при толку измет, шчо сум сторил на младос! Ете, како чоекот немат вера!

Змията као чула тоа, го потъргна чоекот и отидоа другего нд прашаат. Стретиа едно куче. Змията го запре и му разкажа се ако и на коньот. Кучето, коа чуло, рекло со лутина:

- Яди, яди; чоекот немат вера!

- Зашчо? - рекол чоекот.

- Слушай - отгоорило кучето. - Я коа беф малечко куааяе, ме зеде една божа (госпожа) и ме миеше по два-три пати та ден со сапун, ядеф заедно со ними на софра и се на скут ме държеа. Коа поостареф малу, ме сметнаа долу, во дворот; и така многу време живеаф, - им пазеф кукята от лоши луге. А коа остареф веке, сосема на сокак ме изтераа. Еднуж посакаф пак да влеза. Коа шчо да вида?! Я затвориа портата и станаа сите от кукята - кой со дърво, кой со камен и толку без милос ме тепаа, шчо примрен ме извърлиа на бунишче. Коа се поосвестиф троа, ми текна за яденье и станаф, влечееки се, отидоф кай касапите. Се наведоф да лизна троа от кървта, шчо течеше по сокак. Касапот без кешчо да речит, ми го фукна ножот во ребрава и сеа, као немам кай да одам, сум сторил ниет да се удаа. За тоа чоекот, коа не познаат доброто, немат и вера!

Змията пак го потъргнала чоекот и ошле да бараат ушч еден и после веке да г'изеет. За добра стрекя на чоекот, ете ти една кума линдра (лисица). Змията со радос я помолила малу да останет. А чоекот во истото време йе покажал пърстите от рацете. Таа се сетила оти йе ветует десет кокошки и се престорила небаре (гьоа) не слушат и пак си оела по патот. Змията ушче со по-висок глас йе се молела да се заприт, за да им отсудит нешчо со чоекот. Лисицата отдалеку малу се позастойла и рекла: "Каков суд сакаш ти, коа си го ватила за гуша и сакаш да г'удайш? Пушчи го, ако сакаш да ви пресудам." И змията часокот слегла и се запрела до него. Змията сега пак ватила да кажуат: "Мене ме вати еден чоек, ме тури во върчава и ме върли в река..." Лисицата я запрела и йе рекла: "Ти се молам, ако сакаш да ве изслушам, не лажи ме толку дебело; како те сбрало тебе, толку големо змийшче, во таа върчвица?" Чоекот зел сборот и рекол: "Вистина, вистина, така беше, я отнатрея извайф". Лисицата се завъртила кун чоекот и му рекла: "И ти, коскоджамити чоек, сакаш да ме лажиш? Я, дури не вида со очиве и татко ми да ми кажуат, пак не веруам!" Змията налутена от тоа, влегла внатре, а глаата си я държела ка дзор. "Ами глеаш? - рекла лисицата - како не те соземат!" И змията се скрила сета. Лисицата часокот му скимнала на чоекот и той я поклопил. "Върли я сега во барана - му рекла лисицата - и ушч еднуж не ти треба да имаш разпраа со змия. А кокошките коа ке ми 'и донесиш, овде да ме бараш."

Чоекот от се сърце я блоосоил (благословил, измолитствувал) и йе рекол: "Да дайт господ, без тебе никаде суд да не се чинит!" (И от тогай судниците, - кадии и владици, останало да носат лисични кюркои).

Вечерта чоекот, коа си ошол дома, приготвил дванайсет кокошки. Жената му го прашала: "За кай готвиш той кош со кокошки?" А той йе разкажал за се, шчо си изпатил. Жената си рекла: "Ама будала маж - на лисицана сакат да йе отнесит кокошки!" Уморен мажот бидееки, ушче спиел, коа жена му станала и на место кокошките го турила ъртот. Утредента мажот, ушче сонлив, без да видит шчо имало во кошот (или, според други, во врекята) го кренал на рамо, ошол на местото, свирнал, и лисицата ето ти я. Се запрела над кошот и ококотила очите, за да 'и уплашит кокошките. Шчо туку чоекот го отвързал кошот, во еден миг я видел лисицата разкината и пред да издифнит, я чул да речит: "Навистина чоекот немал вера."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.