123. "ДОБРОТО (АРНОТО) НИКОЙ ПАТ НЕ ГИНИТ"

Том 2: Приказки и предания

Едно време си било едно дете и есенно време си нашло еден орел стар, стар дооден. Се смилило за него и си го зело дома. Тамо зимата си го преранило. Кога дошла пролет, крилята на орелот му се подновиле и му рекло детето: "Айде сега ой си кай другарите, зашчо мойш да си леташ веке." Орелот се зарадуал и му рекол на детето: "Арно, туку ти толку добро ми стори, а я шчо добро да ти напраам?" Детето му рекло: "Шчо ке мойш ти, орел, да ми сториш?" Орелот отгоорил: "Скинги ми едно перце от крилово и скри си го. Коа ке видиш некоа мака чукни го мегю две камчиня, я ке ти дойда" - и си летнал.

После детето кинисало да си барат касмет. Одееки покрай една река, видело еден чоек, кай се мислит на брегот от реката, а еден волк го демнит отзади, и му викнало: "Побратиме! ке т'изеет волкот!" И той, чклюм, се фърлил во реката. Волкот си побегнал, а детето си оело пак по патот. Малу по-тамо, видело покрай реката една гооолема риба, изофърлена от водата и тоа, како си било жалоито, я потурнало со стапчето во реката. Таа се завъртила и му рекла: "Шчо сакаш да ти даам за тоа добро, шчо ми стори?" Детето рекло: "Шчо добро можам да сакам от риба?" Таа му рекла: "Наведи се, преечи ми едно от крилява и чувай си го, а коа ке ти потребам, чукни го мегю две камчиня, и я ке ти дойда на помош".

Шчо туку заминало детето по-горе, евети, му се ипрайл пред него чоекот, шчо видофме оти го демнеше волкот и се фърли в в река и му рекол: "Со здравье, побратиме!" - "Здравье д'имаш". - "Шчо добро сакаш да ти сторам, шчо ме куртулиса от волкот?". "Шчо чоек си ти?" - рекло детето. А той отгоорил: "Я сум Гяолот!" Детето се стресло и му рекло: "От тебе нейкюм друго, саде да не ми сториш нешчо лошо". - "Не, - рекол гяолот, я су ти борчлия, да ти сторам арно, а не лошо, за тоа на ти три влакна от глаава, та да пойш во столнийот град. Тамо имат една девойка, цареа керка, се викат Дуняа гюзель (най-убаа на светот). Таа се обложуат на облог: Во три дни, кой ке мойт да се скриет от неа и да не мойт да го видит, нему ке му я даат. Ти фати се со неа на облог и тогай нагори'и влакнава мой, я ке дойда и ке те науча да се сториш царски зет". Детето си'и зело влакната и си заминало, а гяолот си се фърлил в река.

Детето пошло во столнийот град и коа чуло да викаат телялите, 'и повикало и се фатило на облог, да се скриет. Тийе му рекле: "Гледай арно, оти мнозина како тебе млади и зелени погинале, и ако не мойш да се скриеш, ке загинеш." Детето им рекло: "Не се бригнете за мене" - и си ошло на конак. Нагорило гяолойте влакна и той часокот се изпрайл пред него и му рекол: "Я знам веке зашчо ме викаш сега. Камо ти го перцето орелоо? Чукни го мегю две камчиня, да доет, оти ти йет по-требен сега." Детето напрайло како шчо му рекол гяолот. Орелот долетал и го прашал: "Шчо ме викаш?" Детето му рекло: "Я се ватиф на облог со цареа керка. Сега от тебе сакам тоа добро, да ме скриеш". Орелот часокот довикал ушче четири други орли и му рекол: "Наяди се и напий се и качи се сгора на нас". Детето се наяло се напило и се качило. Тийе летнале и го отнесле дур во облаците и ич не се глеало. Утре дента, рано в зората, цареа керка се измила убоо-убоо и се качила на една висока кула, от кайшчо можела да глеат по целата земя. Зела дульбията и се опулила по земята. Не можела да го заглеат никаде. Свъртила дульбията по море и тамо нишчо. Седне се опулила на небо, тамо во еден църн облак заглеала еден край от алишчата от детето. На реченото време детето се явило пред цареа керка. Таа го пофалила и му рекла: "Никой као тебе досега не можел да се скриет, ама я пак те видоф, качен на четири орли, дури горе в облаци."

Вечерта детето, научено от гяолот, чукнало мегю два каменя рибиното крило и ошло край брег, кайшчо му се появила рибата и му рекла: "Зашчо ме викаш?" Тоа йе разкажило за се и йе рекол: "Сакам да ме скриеш на таквоо место, кайшчо да не се глеам." Таа му зинала и му рекла: "Влези ми в уста." И детето влегло. Таа пливнала и се скрила под една карпа (подмол) во морето. На утрешнийот ден цареа керка станала и, спроти каошчо си била учена, се измила убоо-убоо и се качила на вървот от кулата - разглеала по земя и по небо, ама не го видела. После свъртила дульбията кон море и тамо заглеала едно парче от алишчата му, запнато на еден от забите на рибата и многу се зачудила. На реченото време детето пак се явило пред неа и йе рекло: "Мойше да ме видиш - и сеа или не?" Таа му рекла: "Видоф, за чудо голямо, еден край от алишчата твои во устата на една риба". Детето си ошло пак.

Вечерта ке се скриет веке за трекийот пат. Гяолот му дувнал, го сторил яболко и го отнесол под цареата яболкница, до" изворот, от кайшчо църпеле вода, за да се миет цареа керка. Трекийот ден, во зората, слугинките ошле да нацърпат вода и, као го виделе чудноотото яболко слугинките до изворот, търчанишкум нацърпале вода, го зеле яболкото и йе го отнесле на цареа керка. Таа, шчо туку го видела, многу се зарадуала и си го турила в пазуа.

Се измила и се качила на местото, от кайшчо глеала. Изглеала цел свет - и по небо и по земя и во морето, а никако не можела веке да го видит и от радос извикала: "Е! кай си дее?" И часокот яболкото са изтъркаляло от пазуа, се сторило дете и йе рекло: "Еве сум!" Цареа керка му подала рака и му рекла: "От сега ти си мой и я су твоя!" И така детето со добро чинееки се сторило царски зет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.