122. ЕДЕН, ШЧО НЕ ЗНАЕЛ КАКОВ ЙЕ СТРАХ; ЗМЕОИТЕ И САМОВИЛИТЕ

Том 2: Приказки и предания

Си било едно дете. Майка му го пушчила на скольо. Тоо се бияло со децата тамо, а майка му му велела: "А бре синко, не ти йе страф от даскалот, та шчо се бияш со децата?" Детето йе рекло: "Каков йе той страф? Кажи ми!" Майка му му рекла: "На ти едно торбе со леб, оди по планината, тамо ке найш страф".

Детето зело торбето со леб и ошло по планина, одело шчо одело, нашло еден стар чоек кай варел бунгур во една арания со дванайсет ръчки, шчо йе кревале и я симинале дванайсет змеой. Детето му рекло на старецот: "Дедо, дай ми троа бунгур да яда." Старийот чоек му рекол: "Крени я аранияна, земи си и пак клай я". Детето я кренало аранията, си зело бунгур и пак я клало на местото. Тога старецот се почудил. Вечерта, кога дошле змеойте, им казал све. Тога змеойте си рекле: "Айде да го загубиме." Детето дошло пак и им рекло на змеойте: "Кажете ми, каде имат страф?" Тийе му рекле: "Ено, на онай гроб одай, напрай тамо качамак, та ке найш страф." Детето зело едно тенджерче, лайца и брашно, оган и вода, ошло на гробот и фатило да прайт качамак. От гробот му се подала една рака и му велела: "Дай троа, дете, от качамакот!" Детето рекло: "Ушче я не су каснал, та тебе ке ти даам?" Пак раката рекла: "Дай троа!" Детето рекло: "Ушче не се сварило, та ке ти даам тебе?" Раката жбарнала во тенджерчето. Детето се разлютило, я грабнало раката, та я извлекло от гробот, - една цела самовила. Детето я било, било самовилата. Тая му се молела да не а бият и му таксаала злато. Детето ошло кай змеойте и им рекло: "Тамо праеф качмак, ми излезе една рака и ми сакаше от качамакот. Я не йе дааф, тога ми жбарна во тенджерчето. Я я измолкнаф, една цела самовила, я биф, я биф, а таа ме молеше и ми такса злато. Тога я я изфърлиф". Пак детето им велит: "Кажете ми страф, зере ке в'опера."

Тога тийе му рекле: "Оди в онаа кула, тамо ке найдиш страф." Детето ошло во кулата. Тамо едно дете му се качило на рамената.

Детето го фатило за нодзе и го извлекло - тоо било една цела самовила - я било, я било и таа му се молила и му се таксала да му дайт безценети каменя, и детето я остайло. Тога пак детето ошло кай змеойте и им рекло: "Ойдоф тамо, койшчо ми рекофте, во кулата. Тамо едно дете ми се качи на рамена, я го изтърнаф, излезе една цела самовила; я биф, я биф и тая ми се молеше и ми такса безценети каменя. Я я пушчиф." Детето пак им рекло: "Кажете ми страф, зере ке в'опера." Тога тийе му рекле: "Хайде, в онаа гемия ке хойме, тамо имат страф."

Ошле во гемията; сите змеой от страф се изкриле во амбарите: а детето го остайле горе. Во гемията имало една ламия, шчо ядела на ден по еден чоек. Ламията му рекла на детето: "Дай ми го таинот." Детето се разлютило и йе рекло: "Каков таин сакаш?" Тога детето я фатило, я било, я било го я извлекло- цела една самовила. Самовилата му се молела и му таксала една белезия. Тога детето я зело белезията и я дало со кириа на еден еврейн. Потем некое време детето му я посакало белезията. Еврейнот не му я даал. Тога детето ошло у кадия. Кадията им рекол: "Донесете ми дружката на тая белезия. Тога детето ошло кай кулата и се скрило зад врата. Тамо биле сите самовили и си сборвеле. Първата рекла: "Едно дете ми дойде на еден гроб - вареше качамак. Я му посакаф. Тоа не ми дааше. Я жбарнаф во качамакот. Тоо се разлюти, ме измакна, ме би, ме би, я му се молеф, и му таксаф злато". Втората рекла: "Едно дете дойде во кулава. Я му се качиф на рамената, го пропаднаф до колена, а тоа ме измолкна, ме би, ме би, и я му се молиф и му таксаф безценети камена, та ме остай." Третята му рекла: "И мене ми дойде во гемията едно дете, я си имаф тайн по еден чоек на ден да ядам. Я му рекоф: "Дай ми го тайнот", а тооми рече:"Кой тайн ми сакаш?" И ме би, ме би, я му дадоф една белезия и ме остай."

Тога детето влегло и тийе му дале белезии, безценети каменя и злато. Детето'и собрало и ошло при кадията, та му разфърлило златото, безценетите каменя и белезйите и му рекло на кадията: "Ето ти дружката на белезията". Тога еврейнот му я дал белезията и него, еврейнот, го клале в апцаана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.