121. ЧЕСТНАТА ЖЕНА И НЕЧЕСТНИТЕ ТРИ ПОПОИ - ИЗКУСТНО НАКАЗАНИЕ НА ПОСЛЕДНИТЕ ЗА НЕЧЕСТНОСТТА ИМ

Том 2: Приказки и предания

Си биле еден мъж и жена. Жената била хубаа и чесна. Тройца попои фърлиле севда на неа и се печалеле да я измамеет некако. Тийе секой ден поминвеле край нихната врата и жената не можела от ними да излезит надвор, да си одит на вода. Секой ден тийе вървеле край кукята нейзина и се йе сборвеле, я задирале. Нейзе йе се сдодеяло веке, та му казала мъжое си: "Мъжу, - му рекла, - како да чиниме со онье попишча? Секой ден сборвеет и ме задиреет; не можам да си одам на вода од ними, ми йе страх!" - "Жено", - йе отгоорил той, - тоа йе мошне колай; - ти вечер да одиш на вода, кога ке видиш некого от ними, вака да им речиш: - на той шчо ке го видиш най-напред, да му речиш: "Вечер сум сама, да дойдиш на еден саатот". На другийот, по него, да дойт на два саатот, а на третийот - на три саатот. Яз ке се скриям у комшиине, та на четири саатот ке дойдам да'и попарим во кацана расолоа."

Квечерината жената излегла да оит на вода и еднийот поп я стретил и фатил да йе сборвит и да я гибит со сборои. Тая му рекла: "Вечер сум сама, да дойш на еден саатот." По него поминал и вторийот поп. И той така фатил со сборои да я гибат. Нему му рекла: "Вечер сум сама, да дойш на два саатот". По-тамо я стретил третийот поп. Нему пак му рекла да дойт на три саатот.

До вечерта мъж йе си приготвил кацата и казанот со вода и си ошол у комшиите на лафои. Вечерта на еден саатот дошол първийот поп, клюкнал на вратата и жената излегла, та му отворила и го пречекала: "Добре си дошол, попе, поели нътре!" Влегле нътре. Попот седнал во одаа и тая му извайла ракия и мезе, - го служила и го честила. На двата саатот дошол вторийот поп и клюкнал на вратата. "Тих, - рекла жената, - мъж ми идит; можит нешчо да заборай, ами сега?" - "Аман, - рекол попот, - скрий ме негде!" - "Ела долу, - му рекла жената, - да те скриям в керал!" Го зела и го скрила во кацата. Седне ошла, та му отворила вратата на вторийот поп. "О, добре си дошол, попе!" Го пречекала хубоо и го внесла в одаа. Седнал той, тая му извайла ракия, мезе, си чинеле бладзи и сладки лафой дури да поминит еден саат. На три саатот дошол третийот поп. Клюкат, клюкат на вратата. Тая вджашена гьоа, се плюснала и рекла: "Тих, мъж ми идит! Ами сега? Къде да те скриям?" - "Аман, - йе рекол попот, - скрий ме негде!" "Ела долу - му рекла, - в керал да те скриям". И него го сметнала в керал и го бухнала во кацата при първийот поп. От тамо ошла, та му отворила на третийот поп, шчо клюкал на вратата. И него исто така го пречекала, го честила со ракиа и со мезе и го замамвела со сладки сборои дури да поминит еден саат. На четири саатот навистина дошол мъж йе, клюкал на вратата и викал: "Хайде, по-бургу, жено, отвори ми, оту ти носам зельки за расол!" Попот се потресол от страх и йе се молел да го скрият негде. Тая и него го бухнала во кацата и ошла, та му отворила вратата на мъжа си и му рекла: "Ех, пак и ти, мъжу, шчо ти йе текнало сега, ношя да ми донесиш зельки? Зер не можеше утре, деня, да донесиш, туку сега на полнош?" А той йе отгоорил како со лютина: "Малчи ти, яз утре си имам работа, не можам да ти носам тебе зельки. Я донеси вамо копанот, да видам кацава дали йе здрава?" - "Хайде де, - му рекла тая, - остай я сега, утре яз ке а видам и расолот ке го наклаам." - "Не, не, - отгоорил той - годинаава яз ке го наклаам овай расол, да видиме каков ке се сторит!" - "Е, бре мъжу, - повторила жена му, - тая работа не йе твоя, остай се сега, утре яз ке си я поглеам кацата, ке я изчукам, ке я попарам, ке си наредам зельките - ке си наклаам расолот, како секоя година, шчо се мешаш ти во женски работи?"- "Не, - йе привикал мъж йе, налютен, - яз шчо ти велям, донеси вамо копанот, да изчукам обрачиве". Така се подекале малу отнафул мъж й жена, дури да зоврит казанот со водата. Водата фатила да варит. Мъжот от како'и изчукал обрачите, зел неколку зельки да'и фърлил во кацата, ама той час му текнало, оту кацата не била попарена, не била измияна, та заедно с жена си кренале казанот со врената вода и го туриле во кацата да я попареет, за да не течит. Кога мъж йе гледал къде озгора по водата пливнале шапките от попоите, йе велит жене си:"Жено, шчо се овье, шчо пливеет во водава?" - "Зельките- му рекла тая, - шчо'и фърли ти". И така'и попариле сите тройца попои.

Седне се подумал мъжот и йе рекол женеси: "Жено! Ние ова, харно, го сторихме, ама сега требит да му найдиме чарето - да'и спастриме, шчо да ми чиниме?" Тая му рекла: "Найди некой чоек да'и фърлит во море". Той ошол къде една кафеана. Тамо нашол еден сиромах чоек и му рекол: "А бре брате, те молям и, колку пари ке сакаш, ке ти даам, дойди троа до дома миг да ми свършиш една работа." Той на часот станал, "хайде" - рекол, зашчо бил много сиромах, та да извайт некоя пара. Ошле двайцата. Дури да дойт мъжот, жената го извайла еднийот поп от кацата и го застоала зад вратата просто (прав), во кьошето. Кога дошле дома, мъжот му велит на хамалот: "Те молям, овой чоек да го фърлиш во море и да дойш да ти платам захметот". Той го кренал на рамо и одит да го фърлит во море. Път?ем го стретил кулукот (нощната стража) и му велит: "Хей, кой си ти?" - "Хей, яз сум, дяолот". - "Шчо носиш така?" - "Поп" - отгоорил хамалот и заминал. Той кулук казал на другийот, оти оваа вечер дяолот'и носит попойте во море. Хамалот го фърлил попатого во море и се вратил да си сакат парите за захметот. Кога дошол во кукята, мъжот и жената му велеет: "Шчо стори? Го фърли попот во море?"- "Како не" - отгоорил хамалот, го фърлиф!" - "Како си го фърлил, - му рекле тийе, ами ено го къде дошол пак и ако не вервиш, ела, види, къде ушче водата му течит от рутишчата, си го фърлил негде во плитко, та той пак излегол и дойде назад, требеше да го фърлиш во по-глобоко!" А тийе во тоа време, дури хамалот го отнесол и го фърлил во море първийот поп, беа го извайле от кацата вторийот, та и него го застоале зад вратата во кьошето. Кога хамалот го видел другиот поп зад врата, завервал оти бил първийот, се налютил и зел секирата, та му'и пресекол нодзете до колена и рекол: "Хъ, сега да видиме, како ке бегат и како ке се вратит назад". Го зел и него на рамо, та го отнесол во море и го фърлил во по-глобоко, за да не мойт гьоа да излезит. Ходеешчем со попот на рамо, пътем го стретил пак кулукот и му велит: "Хей, кой си ти?" - "Яз сум, дяолот" - отгоорил хамалот. - "Шчо носиш така и къде одиш?" - "Носам поп, - повторил хамалот, ке го фърлям во море." Кулуците тога си рекле: "Брее, тоа ке бидит навистина!" Еден от кулуците имал свой чоек еден поп, та ошол и му рекол: "Попе скрий се, оту оваа ношч дяолот'и носит попойте во море и'и давит." Попот му рекол: "Тоа не верви го". - "Излези, му повторил кулукот, вечерва на пенджера да видиш." Попот излегол на пенджерата и видел къде го носел хамалот попатого. Хамалот ошол на море и го фърлил и вторийот поп, та се вратил да си сакат парите за захметот. Ама, дури да се вратит той, мъжот и жената го извайле от кацата и третийот поп, та го застоале зад вратата во кьошето. Кога хамалот дошол', му рекле: "Ах, бре брате! Шчо стори со попот? Къде го фърли? Та ти дури да дойш, той пред тебе се врати пак, ела макар види го зад врата, къде ушче му течит водата от рутишчата". Хамалот го видел и многу се разлютил, зел секирата и го йсекол парче, по парче, го нагнетил во едно врешче, го кренал на рамо. - "Сега - рекол - нека се вратит, ако мойт" и търнал да го носит и да го фърлит во море. Ходеешчем, пътем пак го стретвит кулукот и му викнал: "Хей, кой си ти? Шчо носиш?" - "Яз сум дяолот - отгоорил хамалот, носам поп, ке го фърлям во море!" На пенджерата стоел четвортийот поп, приятельот на кулуците. Той, кога видел и чул, се уплашил и станал да си бегат. Хамалот го фърлил во море врешчето со третийот поп и се врашчал да си сакат парите. Врачаешчем се, го доглеал четвъртийот поп къде бегал. Нему му се сторило оти бил фърленийот во море поп и оту пак се врашчал во кукята. Затоа се спушчил по него, го фтасал и го опрал велеешчем: "Три пъти те хърлиф во море, та пак си излегол, пак ке ме мъчиш? Стой, да ти кажа яз тебе!" Го удрил по глаа и го остайл на место. От тука го грабнал на рамо, та и него го фърлил во море. И така'и сторил четворица попой.

Тога се вратил во кукята да си сакат парите и велит на мъжот: "Той пусти поп пак беше излегол от морето, пак се врашчаше овде, ама ко го чукнаф по глаа, му я сдробиф глаата, го остайф на место, та повтур го фърлиф во море". Тийе, мъжот и жената, му платиле сто грошои за захметот. А от како си ошол хамалот, си рекле мегю себе: "Ама работа сторифме, жено! - За сто грошои тройца попои спастрифме и не само тройца, туку четворица отидоа, еден ушче се зеде на душа, си отиде на права бога!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.