118. НЕВЕСТА, ТРОЙЦАТА ЙЕ БРАТЯ И СВЕКОРОТ СО СВЕКЪРВА ЙЕ ИЛИ "ШЧО КЕ СТОРИШ, ТОА КЕ НАЙДИШ"

Том 2: Приказки и предания

Си биле тройца братя и една сестра. Дошло време, сестрата я омъжиле. Кога се омъжила, тая во мъжоата си кукя нашла свекор и свекърва мошне лоши. Тийе секако я мъчеле и леб не я остаале да се наяйт, како шчо ке речиме по-седне. Тийе биле и многу лицемерци - двеобразници.

По некое време на по-големийот брат му текнало да хойт на гости у сестра си, да я видит како йе и како вървит со домашните си люге. (Сестрата била мъжена на далеку, во друго село). Ошол тамо и, сватойте му, оладжак, свекорот и свекървата сестрини му го пречекале най-любезно гьоа. - Я повикале снаа си и пред него йе наръчале со висок глас: "Съно - йе рекле, - де да те видиме сега, ето дошол брат ти на гости, да го честиш како брат; еднож ни дошол во кукява, требит да го естиме; хайде, ходи сега, меси една погача голема, хубаа, подпаана, меси и еден преснец (баница), заколи кокошка и напрай 'и како йе по-арно." - "Харно" - им рекла таа и излегла на двор да сготвит вечера, како шчо йе наръчале. А брат йе, кога чул така, многу се зарадвал и си рекол со умот: "Ама на какви добри люге имала късмет сестра ми да паднит! Саде, ако имат ум да се носит харно со ними."

Шчо туку невестата излегла на двор, свекърва йе скоквит по неа и йе велит на скришем: "Съно, не слушай шчо ти велит старийон, той не знайт, не сме мнозина, та да есиш толку голема погача и преснец, а брат ти йе наш чоек, немаме теклив от него; ами меси си ти едно киселче и едно зелниче, доста ни йе за вечера." И тая, кутрата, месила како шчо йе рекла свекърва йе. Вечерта невестата ставила софрата, клала на софра киселчето и то, ържено, клала и зелничето, господ знайт, и тоа мож да било ържено или смесено. Кога видел свекорот, се разлютил гьоа и йе се развикал: "Шчо й ова, мори снао? Шчо ти наръчафме нийе, а ти шчо си сготвила? Вака ли ке го почестиш брата ти? Вака ли ке го гостиме? Еднож во векот ни дошел на гости, еднож ни стъпил во кукява и со ваква вечера ке го гостиме? Гиди ваква, по-таква, гиди никаквице ниедна!" Невестата малчела и нишчо не рекла. А свекорот се свъртил кон брата йе и му рекол: "Гледаш свату ето вака секога си търгаме со сестрати; не йе разбират глаата, сборви си, ако немаш работа, учи, карай, - уста ти сборвала, шапка ти слушала, никак не земат отсбор!" Брат йе се чудел и многу се лютел. Шчо туку седнале да вечереет и невестата седнала да вечерат, свекорот йе велит: "Съно я оди еден час, да им фърлиш рана на гойедана, ето тоа и она да сториш, та седне седни си раат да вечераш." И таа, кутрата, со малченье станала и ошла да сторит шчо йе поелял свекорот. А дури тая да фърлит на гоядата рана, дури да сторит оваона, шчо йе поеляле, тийе на софра йе извечерале. Кога се вратила и дошла на софра да вечерат, не нашла нишчо, нито леб. Се замалчила и сама со себе си поплакала. Разстаила софрата и послала да си легнеет. От како свите си легнале, а нейзи йе се вияле черевата от гладос, тая немаешчем шчо друго да вечерат, го изела квасот; зашчо поике леб немало, а колку шчо било киселчето изелничето, тие на софра го изеле и ни ронка, ни трошка не остаиле, а пак по селата йе адет да не месвеет леб поике, а колко шчо им требит за еден ден или за едно яденье, а ако дойт некой гост в час замесвеет погача или киселец, та тая видела, не видела, го изела квасот. Утрината брат йе разлютен на сестра си, си ошол в село и им кажвит на братя си, шчо добри люге погодила сестра им, ама тая била непрокопцана, неумна, не 'ислушала и све, шчо било и како било им разказал, а незнаел да им кажит оту сестра им тийе добри (!?) люге я остаиле гладна и оту от гладос тая го изела квасот.

Тога по-стреднийот брат им рекол на друдзите братя: "Сега яз ке одам у сестра ни на гости, да видам каква йе тая работа? Сестра ни не беше таква" - рекол. И така станал, та ошол на гости у сестра си. И него го пречекале исто така, како шчо и по-големийот му брат беа го пречекале по-напред; и со него така исто се сторило, како шчо и со първийот - наръчале на сестра му да месит гьоа погача и преснец, а по повторно свекървино си наръчвейнье тая месила пак едно киселче и едно зелниче, колко за ними; вечерта пак я изкарале (я изругале) зашчо не месила погача и преснец, седне пак я остайле без вечера и шчо йе под бога му нарекле на брата йе за неа; тая пак от гладост го изела квасот. Брат йе утрината си ошол в село, разлютен на сестра си, дошол си дома, та и той така исто им разказал на братя си каква се сторила сестра им и како не го почестила. Ама и той нишчо не знаел да кажит и не казал за квасот.

Тога най-малийот брат, шчо го броеле за будаличка, го фатило шубе, оту тука имало нешчо скришно, шчо не можеле братя му да го разбереет, та им рекол: "Сега яз ке одам у сестра ми на гости, да видам и да разберам каква йе таа работа, шчо сестра ми, велите, погодила харни люге, а таа не била умна и не знаела как да си живит со ними." А братя му со шега му велеле: "Хайде бре, ти, будалишче, ке си разберел по-арно от нас! Нийе не разбрафме, та ти ке си разберел! Шчо ке разбериш? Нийе видофме, оту свийот кабает йе у сестра ни: тийе си се мошне харни люге." - "Не, не - викал той, - яз ке одам да видам со мойве очи и да разберам у кого йе кабаетот. Яз не вервам да йе таа крива." Потем неколку препиранье со братя си, най-малийот брат станал, та ошол у сестра си на гости. Кога ошол тамо, сватоите и него така исто го пречекале, какшчо и по-напрежните му братя. Туку, кога йе поеляле на сестра му да месит погача и зелник или, по-прао да речиме, киселче и зелник, той скокнал на нога и им рекол: "Не я остаам сама да месвит, оту йе аджамия, та и яз ке йе поможем" - и ошол на месарницата къде ке месела, за да йе поможит. Наполнил еден гюм вода и, кога сестра му замесила, той йе туривал (сипел) вода во брашното, колку брашно имало, сето, речи, го замесиле, а саде тройчка остаиле. Кога ставиле софрата да вечереет, тийе, спроти адетот, шчо си имале, я прашчале невестата да ойт да'и наранит гоядата. А брат йе викнал: "Не, да не хойт тая, яз еднож во векот сум дошол да я видам и да си поседам со неа, како вистина со сестричка, ми йе мило и сакам овде, при мене да ми поседит; секогаш тая'и наранвит гоядата, сега вийе сторите го той захмет, вие ходите, фърлите им храна, тая нека седит тука." И тийе, свекорот и свекървата, виделе, невиделе, станале, та ошле при гоядата, да'и нахранеет. А дури да дойдеет старите, той со сестра си се навечерале и им извечерале, а тоа, шчо престанало, гостот си го скрил во торбата или во тагарджикот да му се найт утрината за пътем. Кога дошле старите, домакините, не нашле ни вечера, ни леб, гостот заедно со сестра си им извечерале. Седне той си легнал гьоа да си спият, а не спиял. На старите черевата фатиле да свиреет и да им гъргореет от гладос - леб други немало, како шчо рекофме по-напред, та и тийе го побарале квасот; го изплескале како кравайче и го запретале в огнот да се печит, та наседнале околу огнишчето, да го чекает да се изпечит, а гьоа се грееле. Гостот, брат йе на невестата, станал тога и той, гьоа му студело, та седнал край огон да се грейт. Зел машата да разчеголит огнот, да притърнит малу жар кон себе, та изпретал пепелта и, претаешчем, размешал запретанийот квас со пепелта, така шчо квасот не можел веке да се яйт. По малу време от како се погреал, пак си легнал. А старите, сватоите му, пак гладни, зеле малуто брашно, шчо беше останало, да напраеет бакардалник (качамак). Кога клале на огнот котелот со вода и водата се стоплила, туриле во неа и брашното и бакардалникот фатил да клокотит, гостот пак станал сонлия чешаешчем се околу вратот и я опитал старата: "Зошчо ти йе вода, шчо си клала да топлиш, сватке? Дали ке периш?" - "Ах?ъ - отгоорила му тая, - ке перам." И во тоа време той, бараешчем се околу тилот, нашол една вошка, - "тих, пустино, шчо ме яйш, те найдоф" - рекол и я фърлил во котелот со бакардалникот. Со вошка бакардалникот не се ядел, та пак гладни останале. Гостот пак си легнал. Тийе се въртиле, се сукале - друго брашно немале да напраеет други бакардалник, - тийе биле: "секое месенье и торба тресенье". Шчо да чинеет, сиромаси? Гладни не се траело и едно време, от како заспал гьоа гостот, фатил да хърчит (во кералот си имале еден куп зельки за расол), припаднале на зельките, како некои огладнети кози: "рус, рус, рус". Гостот, кога чул рускайньето, му се сторило гьоа оту козите'и накапале зельките, та, вджашен от сонот, скокнал от леглото си, викнал и на сестра си: "Бъргу, сестро, оту козите'и изедоа зельките" - грабнале по една тояга, та во темнината им припаднале къде и како втасале по-плешчи колку шчо можеле и не можеле, како на кози гьоа, тераешчем 'и и викаешчем им: "Къч, къч, циц, циц, пустинье, изедофте зельките" -и, удри, удри, дури им наместиле коските. Старите одвай избегале и се скриле, да не'и разбереет оту биле тийе.

И така, най-малийот брат, шчо го броеле и го имале за будала, разбрал каква мъка търгала сестра им от свекра си и от свекърва си, та им платил тоа, шчо си сакале и шчо си барале. Кога си ошол дома, им рекол на братя си: "Е, вие, умните, ойдофте у сестра ни, ама шчо разбрафте и шчо сторифте? - Нишчо. Мене, шчо ме чините будала, одите да видите шчо разбраф и шчо сториф яз!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.