117. ЗМЕОВСКИЙОТ ЗЕТ, ШЧО НАШОЛ ПАРИ ВО ХАНОТ

Том 2: Приказки и предания

Во еден град имало еден хан и во ханот една одаа, шчо никой во неа не можел да спият, зашчо била толосомлия - во неа ношя се слушал да излегвит глас от джиздойте: "Да излезам? Да излезам?" От той страх никой во таа одаа не влегвел и не спиял, и секой мислел оту йе толосомлия. По некойе време дошол еден ябанджия, кондисал во ханот. Свите одаи биле полни со мушчерии, та немало место за него. Ханджиите му рекле: "Ханов е полн со мушчерии, свите одаи се фатени, место немаме; ушче една одаа имат празна, ама таа йе толосомлия - никой не влегвит и не спият во неа - ношя от джиздойте излегвит некаков глас, та от тоа секой се страшит. Ако не ти йе страх тебе и ако сакаш да ти я отвориме."

Той бил безбели некой сърчовит и нестрашлив, та им рекол на ханджйите: "Отворите ми я; яз ке влезам и ке спиям во неа; ако ми излезит толосом, нека ми излезит." Му я отвориле одаата. Той влегол и си послал килимчето, си клал дисадзите и све, шчо имал, си наместил, како шчо имеет адет пътниците, си седнал, си вечерал, шчо дал господ, а дошло време, ке си легнит да спият. До тога нишчо немало, ни глас, ни нишчо. Пред да легнит, си клал пишчолите и ятаганот до перницата и чекал. "Да видиме, - си рекол - каков толосом имат овде."

Некоа доба, къде пол нош, се чуло глас от джиздойте: "Да излезам? Да излезам?" До два пъти чоекот нишчо не отгоорил, на третийот път зел пишчолите в ръце и ятаганот до себе, та отгоорил: "Излези де, да те видам кой си, та кой да си, нека си." И в еднож се рушил еден джиз от одаата и шчо да видиш? - Со купои пари - флорини, карагрошои и свекакви друдзи пари. Той станал, си наполнал дисадзите со флорини и карагрошои и чекал да се зазорит малу. Утрината рано, шчо туку фатило нефатило да пукат зора, си земат дисадзите полни и со усул си излегвит от ханот и си побегвит, от како по-напред и одайната врата я заключил отнадвор.

Кога се разденало, свите во ханот разстанале. Ханджиите се разпрусале нагоре, надолу, по работи, а него ушче го немат да излезит. Ханджиите си мислеле оту ушче спият. Поминале ушче неколку саати, немат го ушче. Дошла пладнина и тийе ошле да видеет, шчо се стори аджиба овой чоек? Кога дошле до вратата, кога гледеет, шчо? - вратата заключена отнадвор со катинар. "Ех, - си рекле - можит да излегол в чаршия по-рано, та нийе не сме го виделе кога излегол." Чекале до по ручег, чекале до вечер, чекале по вечера да си дойт за спанье, него ушче го немат да си дойт. "Ех, - си рекле, - можит да останал у некой приятель!" Чекале утрината, чекале другийот ден - задутрината, пак го немало. На третийот ден, виделе, не виделе, 'и фатило шубе (се усумниле). "Шчо се стори аджиба чоеков? Я да скършиме вратава, - си рекле - да видиме шчо имат, шчо немат нътре в одаа?" Скършиле вратата и влегле. Кога, шчо да видеет? - Джиздот в одаата рушен и купои каменя во стред одаа, а овде онде низ каменята пари жолти и бели, а чоекот го немат ни жив ни умрен, ни пак негоите плячки, - той си бил ошол. Тога им текнало зашчо вратата била затворена и зашчо го немало чоекот да се вратит во ханот. "Той си собрал парите, - си рекле - та си побегнал." И той час потера по него да го бареет.

А той, от како си наполнил дизадзите со пари и си излегол от ханот, бегал негде да се скрият. Три дни ходел и най-седне го привтасале потераджиите, атой дошол до едно место, къдешчо на една врата стоеле двайца вардачи, шчо варделе и не остаале никого да влезит до таа врата. Тамо била змеовска кукя. Во неа седела затворена змеовска сестра, толку лична, шчо немало на веков како неа. Никой не можел да влезити да а видит, ни пак тая излегвела. Тийе змеои биле девет братя, деня шетале по планините и по горите, а на вечер си иделе дома, при сестра си. Той, кога дошол до вратата и видел оту потераджиите го привтасале, им се молел на вардачите да г'остаеет да влезит до кукята, за да се скрият. Вардачите никако не го пушчеле да влезит: "Не, - му велеле, - овде никой не мойт да влезит, овде йе змеовска кукя; коа ке дойдеет змеойте, ке те надушеет, та ке те изедеет." Той пак им се молил, молил, най-седне сторил, како, сторил, го пушчиле и влегол. Излегла змеовата сестра и, кога го видела: "Тих - му рекла, - шчо си барал, шчо си влегол овде? Дали не знайш оту оваа кукя йе змеовска и оту кога вечер ке дойдеет братя ми, змеоите, ке те надушеет, та ке те изедеет?" А той йе се молел да го скрият и йе велел оту и той бил змех и оту ке им се сторел другар, да шетат заедно со ними по планинето и по горите. Най-седне змеовата сестра се сторила кайль, го зела и го скрила, а потераджиите си се вратиле назад.

Вечерта кога дошле змеойте, надушиле чоечка душа и я опитале сестра си: "Кой дошол овде?" Тая им казала, оту дошол еден змех и сакал да им се сторит нихнин другар да шетат со ними по горите и по планинето. Го извайла пред ними и тийе го побратимиле, го сториле свой другар и зет, - му я дале сестра си за жена. Оттога веке той им бил другар и шетал деня заедно со ними по горите и по планинето, а навечер си идел дома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.