116. МЪШЧАА И ПАШЧЕРИЦА ИЛИ "ШЧО МИСЛИШ ДРУГЕМУ, ТИ ДООЖДА НА ГЛАВАТА"

Том 2: Приказки и предания

Си била една мъшчаа, мошне лоша жена. Тая имала една пашчерица, а и една своя керка. На мъшчаата никако нейе била мила пашчерицата, та се чудела како да я снемат. За тоа тая ката ден я карала, я бияла и секако я мъчела, туку како и како да се поболит, та да умрит. Най-седне еден ден йе текнало и си рекла: "Я хайде да йе месам едно кравайче, та да я пушчам в планина, тамо нека я изедеет дивотиите!"

Месила едно кравайче, я зела со себе и ошле планина. Кога се качиле на върф планина, го утъркаляла кравайчето и йе рекла: "Търчай, керко, да го втасаш кравайчено!" Кравайчето се търкаляло по планината и по долишчата, а момичката се спушчила по него, гьоа да го втасат. Най-седне кравайчето застанало во еден дол, до кукярката на една баба. И момичката втасала до тамо. Мъшчаа йе со радос си ошла дома, мислеешчем си оту пашчерица йе не ке се вратит веке назад, - тамо ке я изедеет дивотиите.

Кога дошла момичката до кравайчето къде бабината врата, бабата излегла на двор, го видела кравайчето и го зела, та я опитала момичката: "Шчо йе ова кравайче, керко, и ти шчо си барала овде?" Тая йе разказала све, шчо било и како било, и како се сторило со мъшчаа йе и со кравайчето. Тога бабата я зела при себе и йе рекла: "Ела, керко, у мене, къй ке живеам яз, живи и ти." Момичката влегла во бабината кукярка и тамо останала да живит.

Кога влегла во кукята, бабата йе рекла на момичката: "Ела, керко, да ме попошчиш троа, оту многу ме яйт глаава." Момичката седнала и фатила да я пошчит: я пошчила и кършила вошки и гниди. Бабата я опитала: "Шчо имат, керко, шчо кършиш така?" А момичката йе отгоорила: "Бйсер и злато, бабо!" Бабата е рекла: "Тоа пред тебе, тоа зад тебе." Така бабата до три пъти я опитвела и така йе велела и така момичката йе отгоорвела.

Бабата я държала момичката до вечерта дома си. Квечерината бабата йе рекла: "Ено, керко, онде во върчкана имат трици, земи да замесиш, - ке излезеет кокошките и пилците, та да'и нараниш." Момичката зела трици, замесила и ошла да'и наранит пилците и кокошките. Кога шчо да видит? - Не кокошки и пилци, а наизлегле гушчери, змии, смокой и секакви друдзи гадой. Тая никак не се уплашила от ними или и ако се уплашила, ама не се показала оту йе уплашена, а от како 'и наранила, се вратила и си дошла пак при бабата. Оваа я опитала: "И нарани, керко, пилците?" - "И нараниф, бабо; их шчо убай пилци си имала!" - йе отгоорила момичката. "Ами не се уплаши, керко?" - я опитала пак бабата. "Не, бабо" - отгоорила момичката.

Седне я зела со себе и я качила горе во една одаа. Одаата била полна ковчедзи, фетви, нови, убай и н'убай - секакви. Бабата йе рекла на момичката: "Хайде, керко, влези в одаа, отбери си еден ковчег, кой ке те бендисат, та ке те пушчам да си одиш дома." Момичката влегла в одаата и си отбрала еден най-фетов и най-неубав ковчег. Го кренала на рамо и си ошла дома.

Кога я видела мъшчаа йе, рекла: "Ух, чумо повратена! Дали пак ми дойде?" И никако не сакала да я приберит дома. Тога адна от комшийските жени йе рекла: "А, мори жено, прибери я, еден ковчег носит на рамо." Та така я прибрала.

От како си дошла, момичката отворила ковчегот. Кога, шчо да видит во него? - Той бил полн злато, сребро, безценети каменя и секакви скъпи работи.

Мъшчаа йе, кога видела така, йе заблазнала (завидела), та си рекла: "Стой да я пушчам и керка ми и тая да ми донесит еден ковчег!" Месила друго кравайче, я зела керка си, ошла на върф планината на истото место, го изтъркаляла кравайчето, пушчила керка си по него да го втасат и си дошла дома. Кравайчето се изтъркаляло по планината и по долишчата и застанало на истото место во долот до кукята от бабата, къде шчо беше застанало и по-напрежното. Момичката втасала къде него и пак истата баба излегла, та я прибрала и неа, како шчо и първата. Седне я натерала да я попошчит. Тая кога чула така, се намуртила, се набусурила, ама немала шчо да чинит, та, сакала, нейкела, фатила да я пошчит. Коа я пошчела и кършела вошки и гнйди во бабината глаа, бабата я опитала: "Шчо йе тоа, керко? Шчо кършиш така?"

- Шчо ке кършам - отгоорила момичката, - вошки и гниди си зоврела како църви, немат никога да ти се изтребеет от глаата.

Бабата си се замалчила.

Кога се сквечерило, йе рекла: "Ено, керко, онде, во върчкана, имат трици, ходи земи, замеси - ке излезеет пилците и кокошките да 'и нахраниш."

Момичката зела трици, замесила и ошла да'и нахранит пилците и кокошките. Ама шчо да видит? - Не кокошки и пилци, а наизлегли гушчери, змии, смокой и секакви гадой, та от страх, тая се уплашила, побегнала и со търчанье дошла при бабата и йе рекла: "Шчо й она, бабо! Ти ми рече пилци и кокошки да нахранам, а тийе не биле ни пилци ни кокошки, туку гушчери, змии и смокой. Да би све тука ти останале!"

Седне бабата я качила горе в одаа и йе рекла: "Отбери си, керко, еден от ковчедзите, кой те бендисвит, та оди си дома."

Момичката влегла водаа, се полакомила на хубаите ковчедзи, та си отбрала най-новийот и най-хубавийот ковчег. Си го кренала на рамо и си ошла дома си.

Кога я видела майка йе, со радос я пречекала и се пофалила пред пашчерица си: "Виде керка ми каков ковчег ми донесе? - нов и хубав, а не како тебе, фетов и скапан!"

Ама кога го отвориле, шчо да видеет во него? - Вареле све гушчери, змии, смокой и секакви гадой, се спушчиле пе момичката нейзина - керка йе, та я изеле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.